1Казваше им още и притча, как требва всекога да се молят, и да се не обленяват; 2и говореше: Имаше в некой си град един съдник, който се от Бога не боеше, и от человека се не срамуваше. 3Имаше и една вдовица в този град, та идеше при него и му казваше: Отдай ми правото от съперникът ми. 4И до неколко време не рачи; а изпосле рече в себе си: Ако и от Бога се не боя, и от человека се не срамувам, 5а то на тая вдовица, понеже ми досажда, нека и отдам правото, да не иде до край да ми отеготява. 6И рече Господ: Слушайте що казва неправедният съдник: 7А Бог нема ли да отдаде правото на своите избрани които викат КЪ него дене и ноще, ако и да дълготърпи за тех: 8Казвам ви че ще им отдаде правото скоро. Но Син Человечески кога дойде да ли ще намери вера на земята? 9И пак на некои които се надееха на себе си че са праведни, и унищожаваха другите, рече тази притча: 10Двама человека възлезоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар. 11Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар: 12Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия. 13И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си КЪ небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному. 14Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе. 15Приносяха му още и дечицата да се прикосне до тех, а учениците като видеха забраниха им. 16Но Исус ги привика, и рече: Оставете децата да дохождат при мене, и не ги възпирайте; защото на таквиз е царството Божие. 17Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие както дете нема да влезе в него. 18И некой си големец го попита и каза: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен? 19А Исус му рече: Що ме казваш благ? Никой не е благ тъкмо един Бог. 20Заповедите знаеш: «Да не направиш прелюбодеяние;» « Да не убиеш;» « Да не откраднеш;» «Да не лъжесвидетелствуваш;» «Почитай баща си и майка си.» 21А той рече: Всичко това съм упазил от младостта си до нине. 22Това като чу Исус, рече му: Още едно ти не достига: все що имаш продай, и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровището на небето; и дойди та ме последвай. 23А той като чу това оскърби се, защото беше много богат. 24И като го виде Исус че се оскърби, рече: Колко мъчно ще влезат в царството Божие тези които имат богатство! 25Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие. 26А които чуха това рекоха: И кой може да се спаси? 27А той рече: Невъзможното у человеците у Бога е възможно. 28А Петър рече: Ето, ние оставихме всичко, и последвахме те. 29А той им рече: Истина ви казвам, че нема никой който да е оставил къща, или родители, или братя, или жена, или чада заради царството Божие, 30и да не получи многократно на това време, и в идущият век живот вечен. 31И като взе дванадесетте при себе си, рече им: Ето възлезваме в Ерусалим, и ще се свърши всичко що е написано от пророците за Сина Человеческаго. 32Защото ще бъде предаден на езичниците и ще му се поругаят, и ще го обезчестят, и ще го заплюят, 33и ще го бият, и ще го убият, и в третият ден ще възкръсне. 34И те не разумеха нищо от това; и тая дума беше покрита за тех, и не разбираха това което се казваше. 35А когато наближаваше до Ерихон, некой си слеп седеше край пътя да проси. 36И като чу че народ минува, попита: Що е това? 37И казаха му че Исус Назарянин минува. 38Тогаз той извика и казваше: Исусе, Сине Давидов, помилвай ме! 39И тези които вървеха напред запретяваха му да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме! 40И спре се Исус и повеле да му го доведат; и като наближи попита го, 41и рече: Що искаш да ти сторя? А той рече: Господи, да прогледам. 42И Исус му рече: Прогледай; твоята вера те изцели. 43И тутакси прогледа, и тръгна след него, и славеше Бога; и всичкий народ като виде това, въздаде хвала Богу.