1След това влезе Исус в Ерихон, и заминуваше си. 2И ето человек на име Закхей който беше началник на митарите, и той бе богат. 3И искаше да види Исуса кой е; но не можеше от народа, защото беше низък на възраст. 4И завтече се на напред, та възлезе на една черница за да го види; понеже през онзи път щеше да мине. 5И като дойде на това место, Исус погледна, виде го, и рече му: Закхее, слез скоро; защото днес требва да остана в твоята къща. 6И прибърза та слезе, и прие го с радост. 7И като видеха това всички, помъмряха и казваха че при грешен человек влезе да преседи. 8А Закхей застана и рече Господу: Господи, ето, половината от имота си давам на сиромасите; и ако съм обидил некого в нещо с клевета, въздавам четверократно. 9Рече му Исус: Днес стана спасение на този дом; защото и той е син Авраамов. 10Понеже Син Человечески дойде да потърси и да спаси погиналото. 11И те като слушаха това, приложи та рече и една притча, защото беше близу до Ерусалим, и те имаха на ума си че царството Божие щеше тутакси да се яви. 12И рече: Человек некой си благороден отиде в страна далечна да приеме за себе си царство и да се върне. 13И повика десет от слугите си, и даде им десет мнаси, и рече им: Търгувайте докле дойда. 14А гражданите негови ненавиждаха го, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем тогова да царува над нас. 15И като взе царството и се върна, рече да му повикат онези слуги на които даде среброто, да узнае кой какво е припечелил. 16И дойде първият и рече: Господи, твоята мнаса придоби десет мнаси. 17И рече му: Добре рабе добри: понеже на най-малкото се показа верен, имай власт над десет града. 18И дойде вторият и каза: Господи, твоята мнаса стори пет мнаси. 19Рече и на тогова: Бъди и ти владетел над пет града. 20Дойде и друг, и рече: Господи, ето твоята мнаса, която имах скътана в кърпа; 21защото се боех от тебе; понеже си строг человек; вземаш което не си положил, и жънеш което не си сеял. 22И казва му: От устата ти ще те съдя, рабе лукави. Знаел си че съм человек строг, и вземам което не съм положил, и жъна което не съм сеял; 23и защо не даде среброто ми на лихваря, така щото аз като си дойдех щех да го прибера с лихвата? 24И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на тогози който има десетте мнаси; 25(и рекоха му: Господи, той има десет мнаси;) 26защото ви казвам, че всекиму който има ще му се даде; а от тогоз който нема, и това що има, ще се отнеме от него. 27А моите врагове, онези които ме не рачиха да се въцаря над тех, доведете ги тука и посечете ги пред мене. 28И това като изрече Исус, отиваше напред и възлезваше в Ерусалим. 29И когато наближи до Витфагия и Витания, КЪ гората която се казваше Елеон, проводи двама от учениците си, 30и рече им: Идете в срещното село: в което щом влезвате ще намерите ждребе вързано, на което никой человек не е никога възседал: отвържете го и го доведете. 31И ако ви попита некой: Защо го отвързвате? така ще му кажете: Защото требва на Господа. 32И отидоха проводените и намериха както им рече. 33И когато отвързваха ждребето, рекоха им стопаните му: Защо отвързвате ждребето? 34А те рекоха: На Господа требва. 35И доведоха го при Исуса: и като наметаха дрехите си на ждребето, възкачиха Исуса. 36И в отиването му постилаха дрехите си по пътя. 37И когато вече наближаваше до превалата на Елеонската гора, наченаха всичкото множество на учениците да се радват и да славословят Бога велегласно за всите чудеса що беха видели; 38и казваха: Благословен царът който иде в името Господне: мир на небето и слава във вишних! 39И некои от Фарисеите между народа рекоха му: Учителю, запрети на учениците си. 40И отговори и рече им: Казвам ви че ако те млъкнат, то каменете ще извикат. 41И като наближи та виде градът, плака за него, 42и казваше: Да бе знаел и ти, поне в този твой ден това което е за мира ти! но сега вече се скри от твоите очи. 43Защото ще дойдат върх тебе дни, и твоите неприятели ще направят окоп около тебе, и ще те обсадят, и от всекъде ще те утеснят 44и съсипят тебе и чадата ти в тебе, и нема да оставят в тебе камик на камик; защото не си разумел времето на посещението си. 45И като влезе в храма, начна да изпажда тези които продаваха и купуваха; 46и казваше им: Писано е: «Домът ми е дом за молитва: а вие го направихте пещера разбойническа.» 47И поучаваше всеки ден в храма; а първосвещениците и книжниците и първите от народа искаха да го погубят; 48и не намерваха какво да сторят; понеже всичкият народ беше прилепнал при него да го слуша.