1А през онези дни излезе заповед от Кесаря Августа да се напише всичката вселенна. 2Това написване стана първо когато Кириний владееше Сирия. 3И идеха всички да се написват, всеки в своят си град. 4А възлезе и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в града Давидов, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов,) 5да се напише с Мариам обручената нему жена, която беше непразна. 6И когато беха те там, изпълниха се дните й да роди; 7И роди Сина своего първороднаго, и пови го; и положи го в яслите; защото немаше место за тех в гостилницата. 8И по онези места имаше овчари които нощуваха на полето, и вардеха стража през нощ за стадото си. 9И, ето, ангел Господен застана между тех, и слава Господня ги осия, и уплашиха се със страх голем. 10И рече им ангелът: Не бойте се, защото, ето, благовествувам ви радост голема, която ще бъде на всичките люде. 11Защото днес се роди вам, в града Давидов Спасител, който е Христос Господ. 12И това ще бъде вам знамение: Ще намерите младенец повит, сложен в яслите. 13И внезапно с ангелът наедно намери се множество войска небесна които хвалеха Бога и говореха: 14Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение. 15И щом си отидоха ангелите от тех на небето, человеците, сиреч, овчарите рекоха си един на друг: Да идем прочее до Витлеем, и да видим това що е станало, което Господ ни изяви. 16И дойдоха на бързо, и намериха Мариам и Иосифа и младенеца че лежеше в яслите. 17И като видеха, разказаха речите що им се рекоха за това дете. 18И всички които чуха почудиха се за това което овчарите им казаха. 19А Мариам съхраняваше всички тези речи, и размисляше за тех в сърцето си. 20И върнаха се овчарите, хвалеще и славеще Бога, за всичко що чуха и видеха според както им се бе рекло. 21И като се изпълниха осем дни за да обрежат детето, нарекоха му името Исус, нареченото от ангела преди неговото зачатие в утробата. 22И като се изпълниха дните за очищението нейно, по закона Моисеев, занесоха го в Ерусалим да го представят пред Господа, 23както е писано в закона Господен, че «всеки младенец от мъжки пол който отваря ложесна свет на Господа ще се нарече,» 24и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, «две гъргорици, или две гълъбчета.» 25И, ето, имаше некой си человек в Ерусалим, на име Симеон; и този человек беше праведен и благочестив, и чакаше утешението на Израиля; и Дух Светий бе на него. 26И открито бе нему от Духа Светаго, че немаше да види смърт преди да види Христа Господня. 27И дойде по внушението на Духа в храма; и когато родителите внесоха отрочето Исуса да сторят за него по обичаю на закона, 28той го прие на ръцете си, и благослови Бога, и рече: 29Нине отпущаш раба си, Владико, според речта си, с миром; 30защото видеха очите ми твоето спасение, 31което си приготвил пред лицето на всичките народи; 32светлина за просвещение на езичниците, и слава на твоят народ Израил. 33А Иосиф и майка му чудеха се за това що се казваше за него. 34И благослови ги Симеон, и рече на майка му Мариам: Ето този лежи за падане и за възставане на мнозина в Израил, и белег за противоречие; 35а на сама тебе меч ще прониже душата ти; за да се открият помишленията на много сърца. 36Имаше и некоя си Анна пророчица, дъщеря Фануилева, от племето Асирово; тя беше на възраст много остарела, и живела бе с мъжа си седем години от девството си. 37И тя беше вдовица като на осемдесет и четири години, която не се отдалечаваше от храма, дето ноще и дене служеше Богу в пост и молитва. 38И тя като пристъпи в истото време славословеше Бога, и говореше за него на всички които ожидаха изкуплението в Ерусалим. 39И като свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. 40А детето растеше и укрепяваше се духом, и се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия бе на него. 41И ходеха родителите му всека година в Ерусалим за празника на пасхата. 42И когато стана той на дванадесет години, като възлезоха по обичаю в Ерусалим за праздника, 43и като изкараха дните на праздника и се връщаха, детето Исус остана назад в Ерусалим; и не усети Иосиф и майка му. 44И понеже мислеха да е с дружината, изминаха един ден път, и търсеха го между роднините и познайниците си; 45и като го не намериха, върнаха се в Ерусалим да го търсят; 46И след три дни намериха го в храма седнал между учителите, та ги слушаше и попитваше ги. 47И всички които го чуваха удивяваха се на разума и на отговорите му. 48И като го видеха смаяха се; и рече му майка му: Синко, що ни стори така? Ето баща ти и аз много оскърбени те търсихме. 49И рече им: Защо да ме търсите? Не знаете ли че требва да съм в това което принадлежи на Отца ми? 50А те не разумеха речта която им рече. 51И слезе с тех, и дойде в Назарет, и покоряваше им се. А майка му съхраняваше всички тези неща в сърдцето си. 52А Исус успеваше в мъдрост, и възраст, и благодат пред Бога и человеците.