1И в един от ония дни, когато поучаваше той народа в храма и благовествуваше, надойдоха първосвещениците и книжниците наедно със старейшините, 2та му говореха и рекоха: Кажи ни с коя власт правиш това? или кой е що ти е дал тази власт? 3Отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една реч, и кажете ми. 4Кръщението Иоаново от небето ли бе, или от человеците? 5А те си помислиха, и думаха: Ако речем: От небето, ще рече: Защо не повервахте в него? 6Ако ли речем: От человеците, всичкий народ с камене ще ни убие; понеже е уверен че Иоан е пророк. 7И отговориха че не знаят от къде бе. 8Тогаз Исус им рече: И аз ви не казвам с коя власт правя това. 9И начна да говори на народа тази притча: Некой си человек насади лозе, и даде го под наем на земледелци, и отиде на чужда страна за много време. 10И във времето на плодовете проводи едного от слугите си при земледелците, да му дадат от плода на лозето; но земледелците го биха и отпратиха го празден. 11И повтори да проводи и друг слуга; а те биха и него и обезчестиха го и отпратиха го празен. 12И пак проводи третаго; но те и него нараниха и изпъдиха. 13Рече тогаз стопанинът на лозето: Що да сторя? Да проводя любезния си син; може него като видят да се посвенят. 14Но земледелците като го видеха мислеха в себе си и думаха: Този е наследникът: елате да го убием за да бъде наследството наше. 15И го изведоха вън от лозето та го убиха. И тъй, какво ще им направи стопанинът на лозето? 16Ще дойде и ще погуби тези земледелци, и ще даде лозето на други. А тези които чуха рекоха: Дано не бъде! 17А той ги погледна и рече: Що е това писаното: «Камикът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла»? 18Всеки който падне на този камик ще се строши, а връх когото падне, ще го смаже. 19И поискаха първосвещениците и книжниците да турят ръце на него в този час, защото разумеха че там ката тази притча; но убояха се от народа. 20И като го извардиха проводиха наветници, които се приструваха че са праведни, с намерение да го уловят в некоя реч та да го предадат на началството и на властта управителева. 21И те го попитаха и рекоха: Учителю, знаем че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, но по истина пътят Божий учиш. 22Право ли е за нас да даваме дан Кесарю, или не? 23А той разуме лукавството им, и рече им: Защо ме изкушавате? 24Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Отговориха и рекоха: Кесарев. 25А той им рече: Като е тъй, отдайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. 26И не могоха да уловят нещо в думата му пред народа; и зачудени за ответа негов, млъкнаха. 27И пристъпиха некои от Садукеите, които отричат възкресението, и го попитаха, 28и рекоха: Учителю, Моисей написа нам: «Ако умре на некого брат му който има жена, и умре той безчаден, да вземе брат му жената и да възстави семе на брата си.» 29А имаше седмина братя, и първият взе жена и умре безчаден. 30И взе вторият жената, и умре и той безчаден. 31И третият я взе; също така и седмината, и не оставиха чада, и умреха. 32А подир всичките умре и жената. 33И тъй във възкресението на кого от тех ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена. 34А Исус отговори и рече им: Чадата на този век женят се и за мъж отиват; 35а които се сподобят да получат онзи век и възкресението от мъртвите нито се женят нито за мъж отиват: 36защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са. 37А това че мъртвите възкръсват, и Моисей го изяви при къпината когато назоваваше Господа «Бога Авраамова, и Бога Исаакова, и Бога Яковова.» 38А Бог не е Бог на мъртвите, но на живите; защото всички са живи при него. 39И отговориха некои от книжниците и рекоха: Учителю, ти добре рече. 40И не смееха вече нищо да го попитат. 41И Рече им: Как казват че Христос е син Давидов? 42кога сам Давид казва в книгата Псаломска: «Рече Господ Господу моему: Седни отдесно ми 43докле положа враговете ти подножие на нозете ти.» 44И тъй, Давид го нарича Господ; а как е син негов? 45И когато всичкий народ слушаше, той рече на учениците си: 46Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени, и обичат поздравления по пазарите, и предните седалища в съборищата, и първите места по вечерянията; 47които изпояждат домовете на вдовиците, и за причина правят дълги молитви. Те ще приемат по-големо осъждение.