1А Исус пълен с Духа Светаго върна се от Иордан, и отведен биде Духом в пустинята; 2и там беше четиридесет дни изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни;: и като се изминаха те, напокон огладне. 3И рече му дяволът: Ако си Син Божий, речи на този камик да стане хлеб. 4И отвеща му Исус и рече: Писано е, че «не само с хлеб ще живее человек, но с всеко слово Божие.» 5И като го възведе дяволът на една планина висока, показа му всичките царства на вселенната в една минута време. 6И рече му дяволът: Тебе ще дам всичката тази власт и славата им; защото е мене предадена, и давам я комуто ща. 7И тъй, ако се поклониш ти пред мене, твое ще бъде всичко това. 8И отговори му Исус и рече: Махни се от мене, Сатано; защото е писано: «Господу Богу твоему да се поклониш, и само нему да послужиш.» 9И заведе го в Ерусалим, и постави го на крилото на храма, и рече му: Ако си Син Божий, хвърли се от тука долу; 10защото е писано: «На ангелите си ще заповеда за тебе да те упазят, 11и на ръце ще те подигат за да не препънеш о камик ногата си.» 12И отговори Исус и рече му: Речено е: «Да не изкусиш Господа Бога твоего.» 13И като свърши всеко изкушение дяволът, отстъпи от него до време. 14А Исус със силата на Духа върна се в Галилея; и слух излезе за него по всичката околност. 15И той поучаваше по съборищата им, и се прославяваше от всичките. 16И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и влезе по обичая си в съборището съботен ден, и стана да чете. 17И подадоха му книгата на пророка Исая; и като разгърна книгата, намери това место, дето бе писано: 18«Дух Господен е на мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите; проводи ме да изцеля съкрушените сърдцем, да проповедам на пленниците освобождение и на слепите прогледване, да пусна угнетените в свобода, 19да проповедам благоприятната Господня година. 20И като сгъна книгата, даде я на слугата и седна, а очите на всичките в съборището бяха се взрели в него. 21И начна да им говори: Днес се изпълни това писание във вашите уши. 22И всички му засвидетелствуваха и чудеха се за думите на благодатта що излезваха из устата му и думаха: Не е ли този синът Иосифов? 23И рече им: Без друго ще ми кажете тази притча: Лекарю, изцери се сам си; което сме чули че е станало в Капернаум, стори и тука в отечеството си. 24И пак рече: Истина ви казвам че никой пророк не е приет в отечеството си. 25И наистина ви говоря, много вдовици беха в Израиля във времето на Илия когато се затвори небето за три години и шест месеца, в което време стана глад голем по всичката земя; 26и ни при една от тех не бе проводен Илия, тъкмо в Сарепта Сидонска при една вдовица жена. 27И мнозина прокажени имаше във времето на Елисея пророка в Израил; и никой от тех не бе очистен, тъкмо Нееман Сирианинът. 28Това като чуха тези които беха в съборището всички се изпълниха с ярост, 29и станаха та го изкараха вън из града и заведоха го при краят на ръта на който градът им беше съграден, за да го низринат. 30Но той мина изпомежду им и отиваше си. 31И слезе в Капернаум, град Галилейски; и поучаваше ги в съботните дни. 32И удивяваха се за учението му, защото неговото слово беше с власт. 33И в съборището имаше един человек, който имаше дух на нечист бес; и извика с глас голем, 34и казваше: Остави! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? Дошел си да ни погубиш ли? Зная те кой си, Светий Божий. 35И запрети му Исус и рече: Млъкни, и излез из него. И бесът го тръшна насред и излезе из него без да го повреди никак. 36И смаяха се всички, и разговаряха се помежду си и думаха: Що е това слово че той със власт и сила повелява на нечистите духове, и излезват? 37И разнесе се слух за него по всичките околни места. 38И като стана от съборището влезе в дома Симонов; и тъщата Симонова беше я хванала огница, и молиха го за нея. 39И той застана над нея и запрети на огницата; и остави я; и тоз час стана тя и слугуваше им. 40И когато залезваше слънцето, всички които имаха болнави от всекакви болести, доведоха ги при него; а той като възложи ръце на всекого едного от тех, изцели ги. 41От мнозина още и бесове изхождаха с кресък, и казваха: Ти си Христос Син Божий. И запрещаваше им и ги не оставяше да говорят, понеже го познаваха че е Христос. 42И като стана ден, излезе и отиде в пусто место; и народът го диреше, и дойдоха при него, и задържаваха го да си не иде от тех. 43А той им рече: Че и в другите градове требва да благовестя царството Божие; понеже на това съм проводен. 44И проповедваше в съборищата Галилейски.