1И като свърши всичките свои думи КЪ народа който го слушаше, влезе в Капернаум. 2А на некого си стотника слугата, който му бе мил, беше зле болен, на умиране. 3И като чу за Исуса, проводи до него от старейшините Юдейски да го молят да дойде да оздрави слугата му. 4И те дойдоха при Исуса та му се молеха прилежно, и казваха че: Достоен е този комуто ще сториш това; 5защото люби нашият народ, и той ни съгради съборище. 6А Исус вървеше с тех; и когато не беше вече далеч от къщата, проводи стотникът приятели до него да му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под моят покрив; 7(за това нито себе си счетох достоен да дойда при тебе;) но речи реч, и слугата ми ще оздравее. 8Защото и аз съм человек под власт подчинен, и имам под себе си войни; и казвам тому: Иди, и отхожда; и другиму: Ела, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и направя. 9Това като чу Исус, почуди се на него; и обърна се та рече на идещия след него народ: Казвам ви: нито в Израиля намерих толкози вера. 10И когато проводените се върнаха в къщи, намериха болния слуга оздравел. 11А в следващия ден отхождаше Исус в град нарицаем Наин; и с него вървеха мнозина от учениците му и народ много. 12И когато наближи до вратата градска, ето, изнасяха на вън мъртвец, син единороден на майка си; и тя бе вдовица; и народ много от града имаше с нея. 13И като я виде Господ, смили се за нея, и рече й: Недей плака. 14И приближи та допре носилото; а носещите се спреха: И рече: Момче, тебе казвам: Стани. 15И мъртвият се подигна и седна, и начна да говори; и даде го на майка му. 16И страх обзе всичките, и славеха Бога, и казваха: Пророк велик се подигна между нас; и: Бог посети своите люде. 17И разчу се това слово за него по всичка Юдея, и по всичката околност. 18И възвестиха Иоану учениците му за всичко това. 19И призова Иоан двамина от учениците си та проводи при Исуса да му кажат: Ти ли си който иде, или другиго да очакваме? 20И като дойдоха при него человеците, рекоха: Иоан Кръстител ни проводи до тебе, и казва: Ти ли си който иде, или другиго да очакваме? 21И в истия час изцели мнозина от болести и немощи, и от лукави духове, и на мнозина слепи подари прогледване. 22И отговори Исус и рече им: Идете и възвестете Иоану което видехте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръснуват, и на сиромасите се благовествува. 23И блажен е който се не съблазни в мене. 24А когато си отидоха проводените от Иона, начена да говори на народа за Иоана: Какво излезохте да видите в пустинята? тръст ли от ветър разлюлявана? 25Но какво излезохте да видите? человек ли облечен с меки дрехи? Ето, светло облечените и онез които пируват в царските палати са. 26Но какво излезохте да видите? пророк ли? Ей, казвам ви, и повече от пророк. 27Този е за когото е писано: «Ето аз проваждам вестителя моего пред лицето ти, който ще устрои пътя ти пред тебе.» 28Защото ви казвам, че между родените от жени никой пророк не е по голем от Иоана Кръстителя; но най малкият в царството Божие по-голем е от него. 29И всичкий народ като чуха, и митарите, оправдаха Бога, като се кръстиха с кръщението Иоаново. 30А Фарисеите и законниците отхвърлиха за себе си волята Божия, понеже се не кръстиха от него. 31И рече Господ: А на какво да уподобя человеците на този род? и на какво са подобни? 32Подобни са на деца, които седят на пазаря и викат едно на друго и казват си: Свирихме ви, и не играхте: жално ви пехме и не плакахте. 33Защото дойде Иоан Кръстител, нито хлеб яде, нито вино пие, и казвате: Бес има. 34Дойде Син Человечески, яде и пие, и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците. 35И оправда се мъдростта от всичките си чада. 36И молеше го един от Фарисеите да яде с него, и той влезе в дома Фарисеев, и седна на трапезата. 37И, ето, жена некоя от града която беше грешница, като разбра че седи на трапеза в дома Фарисеев, донесе алавастър с миро. 38и, като застана при нозете му отзад и плачеше, начена да облива нозете му със сълзи и отриваше ги с космите на главата си, и целуваше нозете му, и мажеше ги с мирото. 39А Фарисеят който го бе призвал, като виде, рече в себе си и думаше: Този ако да беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената която се допира до него, че е грешница. 40И отговори Исус и рече му: Симоне, имам нещо да ти река. А той казва: Учителю, речи. 41Некой си заимодавец имаше двама длъжници; единът беше длъжен петстотин динарии, а другият петдесет. 42И понеже немаха да му платят, прости им ги и на двамата. И тъй, кажи ми кой от тех ще го възлюби повече? 43Отговори Симон и рече: Мисля че онзи комуто е оставил повечето. А той му рече: Право си отсъдил. 44И като се обърна къде жената рече на Симона: Видиш ли тази жена? Влезох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обле нозете ми, и с космите на главата си ги отри. 45Ти целуване ми не даде; а тя, от как съм влезъл, не е престанала от да целува нозете ми. 46Ти с масло главата ми не помаза; а тя с миро помаза нозете ми. 47За това ти казвам: Прощават й се многото нейни грехове, защото много възлюби; а комуто се малко прощава, малко люби. 48И рече й: Прощават ти се греховете ти. 49И тези които седеха с него наедно на трапезата наченаха да си говорят помежду си: Кой е този който и греховете прощава? 50И рече на жената: Верата твоя те спаси; иди си с миром.