1Зачало на благовестието на Исуса Христа, Сина Божия; 2както е писано в пророците: «Ето, аз проваждам вестителя си пред лицето ти, който ще приготви твоя път пред тебе: » 3«Глас на едного, който вика в пустинята: Пригответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки. » 4Дойде Иоан та кръщаваше в пустинята, и проповедваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете. 5И излезваше КЪ него всичката страна Юдейска, и Ерусалимляните, и кръщаваха се всичките от него в реката Иордан, като изповедваха греховете си. 6А Иоан носеше дреха от камилски косми, и кожен пояс около чреслата си, и ядеше акриди и мед див. 7И проповедваше и казваше: След мене иде по крепкият от мене, на когото не съм достоен да се преклоня и да развържа ремика на обущата му. 8Аз ви кръстих с вода: а той ще ви кръсти с Духа Светаго. 9И през онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски, и кръсти се от Иоана в Иордан. 10И тутакси като възлезваше от водата виде че се разтваряха небесата, и Духът като гълъб слезваше на него. 11И глас биде от небето: Ти си Син мой възлюблений в когото благоволих. 12И тоз час Духът го извожда в пустинята. 13И там бе в пустинята четиридесет дни и се изкушаваше от Сатана; и беше със зверовете; и ангелите му служеха. 14А след като биде предаден Иоан, дойде Исус в Галилея, и проповедваше благовестието на царството Божие, 15И казваше: Времето се изпълни, и приближи се царството Божие; покайте се и вервайте в благовестието. 16А когато пътуваше по край Галилейското море, виде Симона и Андрея брата му, че хвърляха мрежа в морето; понеже беха риболовци. 17И рече им Исус: Елате след мене, и ще ви направя да бъдете ловци на человеци. 18И тутакси оставиха мрежите си, и последваха го. 19И като позамина от там малко, виде Якова Зеведеева и Иоана брата му, и тех в ладията че си кърпеха мрежите. 20И тутакси ги повика, и те оставиха баща си Зеведея в ладията с наемниците, и отидоха след него. 21И влезоха в Капернаум; и наскоро в събота влезе Исус в съборището и учеше. 22И удивяваха се на учението му; защото ги учеше като некой който има власт, а не както книжниците. 23И имаше в съборището им человек с нечист дух, та извика, 24и казваше: Остави ни! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? дошел си да ни погубиш ли? Познавам те кой си, Свети Божий. 25И запрети му Исус, и рече; Млъкни, и излез из него. 26И нечистият дух, като го покъса, извика с голем глас и излезе от него. 27И всички се смаяха, щото разискваха помежду си, и думаха: Що е това? Кое е това ново учение, щото с власт повелява и на нечистите духове, и послушват го. 28И разчу се слухът негов наскоро по всичката околност на Галилея. 29И щом излезоха из съборището, дойдоха с Якова и Иоана в къщата на Симона и Андрея: 30А тъщата Симонова лежеше огничава, и тутакси му казват за нея. 31И пристъпи та я дигна, като я хвана за ръката; и на часа я остави огницата, и слугуваше им. 32И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха му всичките които беха зле, и беснуемите. 33И всичкият град се бе събрал пред вратата. 34И изцели мнозина които беха зле от разни болести, и много бесове изпъди, и не оставяше бесовете да говорят, понеже го познаваха че е Христос. 35И сутринта, много рано, стана та излезе, и отиде в пусто место, и там се молеше. 36И оттичаха след него Симон и които бяха с него. 37И като го намериха, казват му: Всички тебе търсят. 38И казва им: Да идем в близките паланки, да проповедам и там; защото съм за това излезъл. 39И той проповедваше по съборищата им по всичка Галилея, и изпъждаше бесовете. 40И идва при него един прокажен, та му се молеше и коленичеше пред него и казваше му: Ако да искаш, можеш да ме очистиш. 41А Исус се смили и простре ръка, та се допре до него, и казва му: Искам, очистен бъди. 42И като изрече туй, тутакси се махна от него проказата, и се очисти. 43И като му запрети строго, тоз час го отпрати, 44и казва му: Гледай никому нищо да не кажеш; но иди, покажи себе си на свещеника, и принес за очищението си това, което е Мойсей повелел, за свидетелство тем. 45А той щом излезе, начна да проповедва много и да разнося словото, така щото Исус не можеше вече да влезе явно в некой град; но вън в пусти места бе, и идеха при него от всекъде.