1И стана от там та отиде в пределите Юдейски, през страните отвъд Иордан; и стича се пак народ при него; и както си имаше обичай, пак ги поучаваше. 2И пристъпиха Фарисеите та го попитаха за да изкушават: Да ли е простено на мъж да напусне жена си? 3А той отговори и рече им: Що ви заповеда Моисей? 4А те рекоха: Моисей дозволи да напише разводно писмо и да я напусне. 5И отговори Исус и рече им: За жестокосърдието ваше ви е писал тази заповед: 6от начало обаче на създанието, мъжко и женско ги е сътворил Бог. 7За това ще остави человек баща си и майка си, и ще се прилепи при жена си, 8и ще бъдат двамата в една плът; така щото не са вече две, но една плът. 9И тъй, онова което е Бог съчетал человек да не разлъча. 10И в къщи пак учениците му попитаха го за същото. 11И казва им; Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея. 12И ако жена напусне мъжа си и посегне за другиго, прелюбодействува. 13И доведоха при него деца за да се прикосне до тех; а учениците запрещаваха на тези които ги водеха: 14Това като виде Исус възнегодува, и рече: Оставете децата да дохождат при мене; и не ги възпирайте; защото на таквизи е царството Божие. 15Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие като дете, нема да влезе в него. 16И прегърна ги, и възлагаше ръце на тех, и благославяше ги. 17И когато излезваше на пътя, притече се некой си та коленичи пред него и го питаше: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен? 18А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. 19Заповедите знаеш: «Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си.» 20А той отговори и рече му: Учителю, всичко това упазих от младостта си. 21А Исус като го погледна, възлюби го, и рече му: Едно ти не достига; иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите; и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай. 22Но той се наскърби за тая дума, и отиде си нажален; защото имаше имот много. 23А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влезат в царството Божие тези, които имат богатство? 24А учениците му се смайваха за неговите думи. И Исус пак отговори и рече им: Чада, колко е мъчно да влезат в царството Божие тези, които имат надеждата си на богатството? 25По-лесно е камила да мине през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие. 26А те се твърде много удивяваха и говореха помежду си: И кой може спасен да бъде? 27А Исус погледна на тех и рече: У человеците е невъзможно; но не у Бога; защото у Бога всичко е възможно. 28И начна Петър да му говори: Ето, ние оставихме всичко и последвахме тебе. 29А Исус отговори и рече: Истина ви казвам: Нема ни един който да е оставил къща, или братя, или сестра, или баща, или майка, или жена, или чада, или нивя, заради мене и за евангелието, 30и да не вземе стократно сега на това време къщи и братя и сестри и майки и чеда и нивя наедно с гонения, и в идущия век живот вечен. 31Мнозина обаче първи ще бъдат последни, а последните първи. 32А когато беха в пътя на възлезването си в Ерусалим, Исус вървеше пред тех, а те се чудеха, и като вървеха подире му беха на страх. И като прибра пак дванадесетте, начна да им казва това което имаше да му се случи: 33Ето, ние възлезваме в Ерусалим, и Син Человечески ще бъде предаден на първосвещениците и на книжниците, и ще го осъдят на смърт, и ще го предадат на езичниците; 34и ще му се поругаят, и ще го бият, и ще го заплюват, и ще го убият, и в третия ден ще възкръсне. 35И идват при него Яков и Иоан, синовете Зеведееви, и казват: Учителю, искаме да ни сториш каквото ти попросим. 36А той им рече: Що искате да ви сторя? 37А те му рекоха: Дай ни да седнем един от десно и един от лево до тебе в славата ти. 38А Исус им рече: Не знаете що просите. Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението с което се аз кръщавам? 39Те му рекоха: Можем. А Исус им рече: Чашата която аз пия, ще пиете, и с кръщението с което се аз кръщавам, ще се кръстите; 40но да седнете от десно и от лево до мене не е мое да дам, но комуто е приготвено. 41А като чуха десетимата, хванаха да негодуват за Якова и Иоана. 42А Исус ги повика и казва им: Вие знаете че онези които се имат господари на езичниците господаруват над тех, и големците им владеят ги. 43А между вас няма да бъде така; но който между вас иска да бъде големец, ще ви бъде слуга; 44и който от вас иска да бъде пръв, ще бъде раб на всичките. 45Защото Син Человечески не дойде да му слугуват, но да слугува, и да даде живота си откуп за мнозина. 46И идват в Иерихон; и когато излезваше из Иерихон той и учениците му, и народ доволно, Тимеевът син слепият, седеше при пътя та просеше. 47И като чу че е Исус Назарянин, начена да вика и да казва: Сине Давидов, Исусе, помилвай ме! 48И запрещаваха му мнозина, да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме! 49И спре се Исус и рече да го повикат, и повикаха слепият и казаха му: Имай дързновение, стани, вика те. 50И той си хвърли дрехата, и стана та дойде при Исус. 51Отговори Исус и му рече: Що искаш да ти сторя? И слепият му рече: Учителю, да прогледам. 52А Исус му рече: Иди, твоята вера те изцели. И тутакси прогледа, и последва Исус в пътя.