1И завчас на сутринта светуваха се първосвещениците със старейшините и книжниците, и всичкия съвет, и вързаха Исуса та го заведоха и предадоха го на Пилата. 2И попита го Пилат: Ти ли си царът на Юдеите? А той отговори и рече му; Ти казваш. 3И обвиняваха го първосвещениците много. 4А Пилат пак го попита и рече; Не отговаряш ли нищо? Виж, колко свидетелствуват върх тебе. 5Но Исус пак не отговори нищо, така щото Пилат се чудеше. 6А на праздника пущаше им по едного от запрените, когото би поискали. 7А тогаз бе запрен некой си на име Варава с другите размирници, които по размирицата направиха убийство. 8И народът извика, и начена да иска да стори Пилат както им всякога правеше. 9А Пилат им отговори, и рече: Искате ли да ви пусна царя Юдейски? 10понеже знаеше че от завист го предадоха първосвещениците. 11Но първосвещениците нагласиха народа да искат да им пусне по-добре Варава. 12И Пилат отговори пак и рече им: Но що искате да сторя тогози когото казвате цар Юдейски? 13А те пак извикаха: Разпни го. 14А Пилат им казваше: Че какво зло е сторил? Но те по-много извикаха: Разпни го. 15Тогаз Пилат, понеже искаше да стори угодното на народа, пусна им Варава, а Исуса, като го би, предаде го на разпятие. 16И войните го заведоха отвътре двора, то ест в преторията, и свикаха всичкия полк. 17И облекоха му багреница, изплетоха и венец от тръне и наложиха го на главата му, 18и начнаха да го поздравяват и да казват: Радвай се, Царю Юдейски! 19И удряха го по главата с тръст, и заплюваха го; и коленичеха та му се кланяха. 20И след като му се поругаха, съблекоха му багреницата, и облекоха го в неговите дрехи, и го изведоха вън да го разпнат. 21И накарват некого си Симона Киринейца, баща на Александра и Руфа, който минуваше, като си идеше от нивата, да носи кръста му. 22И завождат Исуса на местото Голгота, което се тълкува Лобно Место. 23И даваха му да пие вино смесено със смирна, но той не пое. 24И като го разпнаха, споделиха дрехите му, и хвърлиха жребие на тех, кой кое да вземе. 25А бе третий час, и го разпнаха. 26И надписът на обвинението му бе надписан: ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ. 27И с него разпнаха двама разбойници, едного от десно и едного от лево нему. 28И се изпълни писанието което казва: «И с беззаконните се вмени.» 29И които минуваха от там хулеха го, и киваха с глави и казваха: Уха, ти който разваляш храмът и в три дни го съзиждваш, 30спаси себе си, и слез от кръста. 31Подобно и първосвещениците, с книжниците присмиваха му се помежду си и думаха: Други е избавил, а пък себе си не може да избави. 32Христос царът Израилев нека слезе сега от кръста, да видим и да поверваме. И разпетите с него укоряваха го. 33И като дойде шестият час, стана тъма по всичката земя, до деветият час. 34И по деветте часа извика Исус с голем глас, и рече: ЕЛОИ, ЕЛОИ, ЛАМА САВАХТАНИ? което ще се рече: Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? 35И некои от стоящите там като чуха казваха: Ето, Илия вика. 36И завтече се един, и напълни гъба с оцет, и обви я на тръст, та му даваше да пие, и казваше: Оставете да видим да ли ще дойде Илия да го снеме. 37А Исус като издаде глас голем, издъхна. 38И завесата на храмът се раздра на две, от горе до долу. 39А като виде стотникът, който стоеше срещу него, че като извика така, издъхна, рече: Наистина този человек беше Син Божий. 40Имаше още и жени които гледаха от далеч, между които бе и Мария Магдалина, и Мария майката на Якова малаго и на Иосия, и Саломия; 41които, и когато беше Исус в Галилея, следваха го и слугуваха му; и други много които беха възлезли с него в Ерусалим. 42И когато вече стана вечер, (защото беше петък, сиреч, срещу събота,) 43Дойде Иосиф от Ариматея, почтен един съветник, който и той ожидаше царството Божие; и дързна та влезе при Пилата, и поиска телото Исусово. 44А Пилат се почуди да ли е вече умрел; и повика стотника, та го попита отколе ли е умрел. 45И като се научи от стотника, подари телото Иосифу. 46И той купи плащаница и сне го та го обви с плащаницата; и положи го в гроб, който бе изсечен от камик, и привали камик над вратата на гробът. 47А Мария Магдалина и Мария майката Иосиева гледаха де го полагаха.