1И влезе пак на съборището, и там беше некой си человек който имаше ръката си изсъхнала. 2И съгледаха го да ли ще в съботен ден да го изцели, за да го обвинят. 3И казва на человека който имаше ръката си изсъхнала: Изправи се на сред. 4И казва им: Простено ли е съботен ден да прави некой добро, или да прави зло: да спаси ли душа, или да погуби? а те мълчеха. 5А като ги изгледа с гнев, наскърбен за окаменението на сърцето им, казва на человека: Простри ръката си. И простре; и възстанови се ръката му здрава както другата. 6И щом излезнаха Фарисеите, тутакси съвет сториха с Иродианите против него, как да го погубят. 7А Исус тръгна с учениците си КЪ морето; и отидоха след него много множество от Галилея и от Юдея, 8и от Ерусалим, и от Идумея, и из отвъд Иордан. И из около Тир и Сидон, много множество, като беха чули колко чудеса правеше, дойдоха при него. 9И рече на учениците си да го очаква една ладия поради народа, за да го не притесняват. 10Защото изцели мнозина, така щото онези които имаха болести нападаха на него, за да се допрат до него. 11И нечистите духове, когато го виждаха, припадаха му и викаха: Ти си Син Божий. 12И много им запрещаваше, да го не изявяват. 13И възлезе на гората, и призова онези които искаше той; и отидоха при него. 14И стори дванадесет, да бъдат с него, и да ги изпровожда да проповедват; 15и да имат власт да изцеляват болестите, и да изпъждат бесовете; 16И приложи на Симона име Петър; 17и Якова Зеведеева, и Иоана брата Яковова, и приложи им имена Воанергес, то ест, Синове на Гърма: 18и Андрея, и Филипа, и Вартоломея, и Матея, и Тома, и Якова Алфеева, и Тадея, и Симона Кананита; 19и Юда Искариотскаго, който го и предаде. 20И идват в един дом, и събира се пак много народ, така щото те не можаха нито хлеб да ядат. 21И като чуха своите му, излезоха да го уловят; защото казваха, че не е на себе си. 22И книжниците, които беха слезнали от Ерусалим казваха че има Веелзевула, и че с началника на бесовете изпъжда бесовете. 23И като ги призова, говореше им с притчи: Как може Сатана да изпъжда Сатана? 24И ако едно царство се раздели против себе си, онова царство не може да устои. 25И ако дом се раздели против себе си, този дом не може да устои. 26И ако Сатана се е повдигнал против себе си и се е разделил, не може да устои, но дошло му е свършването. 27Никой не може да разграби покъщнината на силния кога влезе в къщата му, ако първом не върже силния, и тогаз ще разграби къщата му. 28Истина ви казвам, че всичките грехове на синовете человечески ще им се простят, и хулите колкото че възхулят. 29но който възхули на Духа Светаго нема прошка във веки, но повинен е на вечно осъждане. 30Това рече той, защото казваха: Има дух нечист. 31Идват прочее братята му и майка му, и като стоеха вън проводиха до него и викаха го. 32И седеше народът около него; и рекоха му: Ето майка ти и братята ти вън искат те. 33И отвеща им и рече: Коя е майка ми? или кои са братята ми? 34И като изгледа тези, които седеха около него, казва: Ето майка ми и братята ми! 35Защото който прави волята Божия, той е брат мой, и сестра моя и майка.