1И пак започна да учи край морето: и събра се при него народ много, така щото той влезе в ладията и седеше на морето; а всичкият народ беше на земята по край морето. 2И учеше ги много със притчи, и говореше им в поучението си: 3Слушайте. Ето, излезе сеятелът да сее. 4И когато сееше, едно падна край пътя, и дойдоха птиците небесни и озобаха го. 5Друго падна на каменито место дето немаше много пръст, и заскоро изникна, защото немаше дълбина от земя; 6но когато изгрея слънцето припърли се, и понеже немаше корен, изсъхна. 7И друго падна в трънете, и обрастоха трънете и заглушиха го, и не даде плод. 8И друго падна на добрата земя, и даваше плод, който възлезваше и възрастваше, и принесе едно тридесет, и друго шестдесет, а друго сто. 9И казваше им: Който има уши да слуша, нека слуша. 10И когато остана насаме, онези които беха около него с дванадесетте, попитаха го за притчата. 11И казваше им: Вам се даде да познаете тайната на царството Божие, а на онези външните, всичкото бива в притчи; 12за да гледат гледаще, и да не видят; и да чуят чуеще, и да не разумеят; да не би да се обърнат и да им се простят греховете. 13И казва им: Не знаете ли тази притча? а как ще разумеете всичките притчи? 14Сеятелът, словото сее. 15А посеяното край пътят са тези в които се сее словото; но при които, като чуят, тутакси идва Сатана, и отнема словото всеяното в сърдцата им. 16Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат; 17немат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват. 18И в трънете посеяното са тези, които слушат словото; 19и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлезват, заглушават словото, и безплодно бива. 20А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто. 21И казваше им: За това ли се внося свещ, да я турят под шиника или под одъра? Да ли не за това, да я поставят на светилника? 22Защото нема нещо тайно, което да се не яви; нито е било нещо потаено, което да не излезе на яве. 23Който има уши да слуша, нека слуша. 24И казваше им: Внимавайте на това което слушате: с която мерка мерите, ще ви се възмери; и вам които слушате ще ви бъде придатък. 25Защото който има, ще му се даде; а който нема, и онова което има ще му се отнеме. 26И казваше: Така е царството Божие, както кога человек хвърли семето в земята; 27и спи и разбужда се ноще и дене; и семето никне и расте, както той не знае. 28Защото земята от самосебе си произвожда, първом трева, после клас, и напокон пълно жито в класа. 29И когато узрее плодът, тоз час изпраща сърпа, защото е настанала жетва. 30Още казваше: На що да уподобим царството Божие? или с кое сравнение да го сравним? 31Подобно е на зърно синапово което, кога се посее в земята, най малко е от всичките семена, които са на земята; 32а когато се посее, израства, и бива по големо от всичките злакове, и прави клони големи, така щото под неговата сенка могат птиците небесни да превитават. 33И с много таквизи притчи говореше тем словото, както можеха да слушат. 34А без притча им не говореше; но на особно тълкуваше всичко на учениците си. 35И казва им в този ден когато се свечери: Да минем отвъд. 36И като оставиха народът, вземат него, както бе в ладията; имаше още и други ладии с него. 37И дига се голема буря ветрена; и вълните се вливаха в ладията, така щото тя вече се пълнеше с вода. 38И той беше на кърмата заспал на възглавница; и разбуждат го и казват му: Учителю, не те ли е грижа че погинваме? 39И стана та запрети на ветъра, и рече на морето: Мълчи! умири се! И престана ветърът, и стана тишина голема. 40И рече им: Защо сте така страхливи? Как немате вера? 41И убояха се с голем страх, и казваха си един другиму: Кой е прочее този, че и ветърът и морето му се покоряват?