1И излезе от там, и дойде в отечеството си; и следваха го учениците му. 2И като дойде събота, начна да учи в съборището; и мнозина от слушателите удивяваха се, и думаха: От къде на тогози това? и коя е дадената нему мъдрост, че и таквизи чудеса биват от ръцете му? 3Не е ли този дърводелецът, синът Мариин, и брат на Якова и на Иосия и на Юда и на Симона? и не са ли сестрите му тука у нас? И съблазняваха се в него. 4И казваше им Исус: Нема пророк без почест освен в отечеството си и между роднините и в дома си. 5И не можеше там никое чудо да стори, тъкмо що на малцина болни като положи ръце изцели ги. 6И чудеше се за техното неверство. И обхождаше селата наоколо та поучаваше. 7И призва дванадесетте, и начна да ги изпраща по двама по двама; и даваше им власт над нечистите духове. 8И заповеда им да не носят нищо на път, освен една тояга; нито тържик, нито хлеб, нито пари в пояс; 9но да са с проста обувка; и да не се обличат в две дрехи. 10И казваше им: В която къща влезете, там пребъдвайте до когато излезете от там. 11И които не ви приимат, нито ви послушат, като излезвате от там, отърсете праха из под нозете си за свидетелство тем. Истина ви казвам, по-леко ще бъде наказанието на Содом или на Гомор в ден съдний нежели на онзи град. 12И те излезоха и проповедваха покаяние. 13И изпъждаха много бесове; и много болни помазваха с масло, и ги изцеляваха. 14И чу цар Ирод, (защото явно стана неговото име,) и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, и за това действуват силите чрез него. 15Други казваха, че е Илия; други пък казваха, че е пророк, или като един от пророците. 16Но като чу Ирод рече: Този е Иоан, когото аз посекох; той е възкръснал от мъртвите. 17Защото този Ирод проводи та улови Иоана, и върза го в тъмницата, заради Иродиада, жената на брата си Филипа, понеже беше я взел за жена. 18Защото Иоан казуваше на Ирода: Не ти е простено да имаш братовата си жена. 19А Иродиада го ненавиждаше, и искаше да го убие, но не можеше. 20Защото Ирод се боеше от Иоан, като го знаеше че е человек праведен и свет; и припазваше го, и правеше много работи, като го слушаше, и с благодарение го слушаше. 21И когато настана удобен ден, в който Ирод за денят на рождението си правеше вечеря на големците си и на тисящниците и на старейшините Галилейски, 22и влезе дъщерята на тази Иродиада и поигра и угоди на Ирода и на седещите с него, рече царят на момичето: Искай ми каквото щеш, и ще ти дам. 23И закле й се: Ще ти дам каквото ми поискаш, даже до половината от царството ми. 24А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? и тя рече: Главата на Иоана Кръстителя. 25И той час влезна набързо при царят, та поиска и рече: Искам да ми дадеше сега тутакси главата на Иоана Кръстителя на блюдо. 26И царят ако и да се оскърби много, поради клетвите обаче и зарад седящите с него, не рачи да отхвърли просбата й. 27И тутакси проводи царят един оръжник, и заповеда да донесат главата му, и той отиде та го посече в тъмницата, 28и донесе главата му на блюдо, и даде я на момичето; и момичето я даде на майка си. 29И като чуха учениците му, дойдоха и дигнаха трупа му, и положиха го в гроб. 30И събраха се апостолите при Исуса та му известиха всичко, и колкото направиха и колкото поучиха. 31И рече им: Дойдете вие сами на страна в пусто место, и починете си малко; защото беха мнозина, които идеха и отиваха, и нито да ядат имаха време. 32И отиваха в пусто место с ладията на страна. 33И виде ги народът като отхождаха и мнозина го познаха; и стекоха се там пеши от всичките градове, и пристигнаха преди тех, и събраха се при него. 34И като излезе Исус виде много народ, и смили се за тех, понеже беха като овце, които немаха пастир; и начена да ги поучава много. 35И понеже беше вече станало късно, пристъпиха при него учениците му, и казваха: Местото е пусто, и късно е вече: 36разпусни ги, да идат по околните колиби и села, и да си купят хлеб; защото немат що да ядат. 37А той отговори и рече им: Дайте им вие да ядат. И казват му: Да идем ли да купим за двеста пенязи хлеб и да им дадем да ядат? 38А той им казва: Колко хлеба имате? Идете та вижте. И като узнаха казват: Пет, и две риби. 39И повеле им да турят всичките да наседат по зелената трева на трапези на трапези. 40И наседаха на лехи на лехи, по сто и по петдесет. 41И като взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето и благослови, и преломи хлебовете, и даваше на учениците си да наслагат от преде им; и двете риби раздели на всичките. 42И ядоха всички и наситиха се. 43И дигнаха от укрухите дванадесет коша пълни, и от рибите. 44А онези които ядоха хлебовете беха около пет хиляди мъже. 45И тутакси понуди учениците си да влезат в ладията, и да идат преди него отвъд КЪ Витсаида, докле разпусне той народът. 46И като ги разпусна, отиде на гората да се помоли. 47И когато се свечери, ладията беше в сред морето, и той сам си на земята. 48И виде ги че се мъчат в гребане с лопатите; защото им беше ветърът противен; и около четвъртата стража на нощта тръгва КЪ тех като вървеше по морето, и искаше да ги измине. 49А те като го видеха че ходи по морето, възмнеха че е призрак, и извикаха; 50защото го всички видеха и смутиха се. И тутакси проговори с тех, и казва им: Дързайте! аз съм, не бойте се! 51И възлезе при тех на ладията, и утихна ветърът. И ужасяваха се в себе си твърде много и чудеха се. 52Защото не разумеха поради хлебовете, понеже сърцето им бе затвърдело. 53И преминаха та дойдоха в земята Генисаретска и се извезоха на пристанището. 54И когато излезоха от ладията, тутакси го познаха, 55и завтекоха се по всичките онези околни места, и наченаха да носят на одрове болните там дето чуваха че е. 56И дето влезваше в паланки или в градове или в села, туряха по пазаря болните, и молеха му се да се допрат поне до полите на дрехите му; и колкото се допираха, изцеляваха се.