1И събират се при него Фарисеите и некои от книжниците, които беха дошли от Ерусалим. 2И като видеха некои от учениците му че ядат хлеб с ръце нечисти, сиреч немити, укориха ги. 3(Защото Фарисеите и всичките Юдеи, ако си не умият ръцете до лактите, не ядат, държаще преданието на старите. 4и от пазар кога се връщат, ако се не умият, не ядат. Има и други много обичаи които са приели да държат;- измивания на чаши и шулци и медници и одрове: ) 5После питат го Фарисеите и книжниците: Защо твоите ученици не ходят по преданието на старите, но с немити ръце ядат хлеб? 6А той отвеща и рече им: Добре е пророкувал Исая за вас лицемерите; както е писано: «Този народ с устните си почита ме, а сърцето им далеч отстои от мене. 7И напразно ме почитат, учаще учения заповеди человечески.» 8Защото оставихте заповедта Божия, и държите преданието человеческо,- измивания на шулци и на чаши; и други подобни много таквизи правите. 9И казваше им: Добре че отметате Божията заповед за да вардите преданието ваше. 10Защото Мойсей рече: «Почитай баща си и майка си,» и: «Който злослови баща и майка, непременно да се умъртви.» 11Вие обаче казвате: Ако человек каже на баща си или на майка си,: Корван е (сиреч дар,) каквото би се ползувал ти от мене, доста е; 12и не го оставяте вече да стори нищо на баща си или на майка си; 13и тъй, разваляте словото Божие поради вашето предание, което сте предали; и струвате подобни таквизи много. 14И призова всичкия народ, и казваше им: Слушайте ме всинца, и разумевайте. 15Нема нищо извън человека що влезва в него което може да го оскверни; но което излезва из него, то е което осквернява человека. 16Ако некой има уши да слуша, нека слуша. 17И като влезе в къщи от народа питаха го учениците му за притчата. 18И казва им: Така ли и вие сте неразумливи? Не разумевате ли че все що от вън влезва в человека не може да го осквернява? 19Защото не влезва в сърцето му, но в търбуха ; и излезва в заходът, като изчистя всичките ястия. 20Казваше още че което излезва из человека, то осквернява человека. 21Защото от вътре от сърцето на человеците излезват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, 22кражби, лихоимства, лукавства, коварство, похотливост, поглед лукав, хулене, гордост, безумство. 23Всички тези лукави неща из вътре излезват, и оскверняват человека. 24И като стана от там, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и влезе в една къща, и не искаше да го знае никой; но не може да се укрие. 25Защото като чу за него некоя си жена, на която дъщеря й имаше дух нечист, дойде и припадна на нозете му. 26А тая жена бе Елинка, родом Сирофиникианка; и молеше му се да изпъди беса от дъщеря й. 27А Исус й рече: Остави да се наситят първом чадата; защото не е добре да вземе некой хлеба от чадата, и да го хвърли на псетата. 28А тя отговори и рече му: Ей, Господи, но и псетата отдолу под трапезата ядат от трошиците на децата. 29И рече й: За тази реч, иди; бесът излезе из дъщеря ти. 30И като отиде у дома си, намери че бесът бе излезъл, и дъщеря й легнала на постелката. 31И пак като излезе из пределите Тирски и Сидонски, дойде КЪ морето Галилейско, между пределите Декаполски. 32И довеждат му едного глух и гъгнив, и молят му се да възложи ръка на него. 33И като го взе на страна от народа, вложи пръстите си в ушите му; и като плюна, похвана го по езика. 34И погледна на небето, въздъхна, и казва му: Еффата, сиреч. Отвори се. 35И тоз час се отвориха ушите му; и развърза се връзката на езика му, и говореше чисто. 36И заръча им да не кажат това никому; но колкото им той заръчваше, толкоз повече те проповедваха; 37и удивяваха се твърде много, и думаха: Всичко добре прави; и глухите прави да чуят, и немите да говорят.