1И казваше им: Истина ви казвам, че има некои от стоещите тука, които нема да вкусят смърт докле не видят царството Божие дошло в сила. 2И след шест дни взема Исус Петра и Якова и Иоана, и възвожда ги на гора висока на страна сами, и преобрази се пред тех. 3И дрехите му станаха лъскави, твърде бели като снег, каквито белилник на земята не може да убели. 4И яви им се Илия с Моисея; и разговаряха се с Исуса. 5И отговори Петър и казва на Исуса: Рави, добро е да сме тука; и да направим три шатри, за тебе една, и за Моисея една, и за Илия една: 6защото не знаеше що да рече; понеже беха уплашени. 7И облак ги засени; и глас дойде из облака който казваше: Този е Син мой възлюблений: слушайте него. 8И внезапно като се обзърнаха, не видеха вече никого със себе си, освен Исуса самичък. 9И когато слезваха от гората, заръча им да не кажат никому това що видеха, освен кога Син Человечески възкръсне от мъртвите. 10И задържаха словото в себе си, като разискваха помежду си що е това да възкръсне от мъртвите. 11И питаха го и казваха: Защо казват книжниците, че требва да дойде първом Илия? 12А той отговори и рече им: Истина че ще Илия първом да дойде и да устрои всичко; и как е писано за Сина Человеческаго че требва да пострада много, и да бъде унижен; 13но казвам ви, че Илия дойде, и сториха му каквото щеха, както е писано за него. 14И като дойде при учениците виде, около тех народ много, и книжници които се препираха с тех. 15И тутакси всичкий народ щом го виде смая се, и притекоха се та го поздравяваха. 16И попита книжниците: Какво се препирате с тех? 17И отговори един от народа, и рече: Учителю, доведох при тебе сина си, който има дух нем. 18И дето го прихване, тръшка го, и запеня се, и скърца със зъби, и вцепенява се; и рекох на твоите ученици да изпъдят беса, но не могоха. 19А той му отговори и рече: О роде неверни, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го при мене. 20И доведоха го при него; и като го виде бесният, тутакси духът го покъса, и той падна на земята, и валяше се запенен. 21И попита Исус баща му: Колко време е от как му стана това? А той рече: От детинство. 22И много пъти и в огън го хвърля и във вода да го погуби; но ако можеш нещо, смили се на нас, и помогни ни. 23А Исус му рече: Това, ако можеш поверва, всичко е възможно за тогози който верва. 24И тутакси на детето баща му извика със сълзи и казваше: Вервам, Господи: помогни на моето неверство. 25А Исус като виде че се стича народ, запрети на нечистия дух, и му казваше: Душе неми и глухи, аз ти повелявам: Излез от него и да не влезеш вече в него. 26И духът като изпище, и го покъса силно, изкочи, и момъкът стана като мъртъв, така що мнозина думаха че умре. 27А Исус го хвана за ръка, и дигна го, и той стана. 28И когато влезе в къщи, учениците му питаха го на страна: Защо ние не могохме да го изпъдим? 29И рече им: Този род не може да излезе с нищо друго освен с молитва и пост. 30И като излезоха от там, минуваха през Галилея, и не искаше да узнае това никой. 31Защото учеше учениците си, и казваше им, че Син Человечески ще бъде предаден в ръце на человеци, и ще го убият; и след като го убият, в третия ден ще възкръсне. 32Но те не разумеваха думата, и боеха се да го попитат. 33И дойде в Капернаум, и когато влезе в къщи, питаше ги: За какво се разговаряхте в пътя помежду си? 34А те мълчаха; защото в пътя беха се препирали помежду си, кой е по-голем. 35И като седна призова дванадесетте, и казва им: Който иска да е пръв, ще бъде най-последен от всичките, и на всичките слуга. 36И взе едно дете та го постави по сред тех, пригърна го и рече им: 37Който приеме едно от таквизи деца в мое име, мене приима; и който приеме мене, не приима мене, но тогози който ме е проводил. 38Отговори му Иоан и казваше: Учителю, видехме некого си, който ни не следва, че изпъждаше бесове в твоето име; и забранихме му, защото не следва нас. 39А Исус рече: Недейте му забраня, защото нема никой който да стори чудо в мое име, и да може на часа да ме злослови. 40Понеже който не е против нас, той е откъде нас. 41Защото който ви напои една чаша вода в мое име, понеже сте Христови, истина ви казвам: Нема да изгуби заплата си. 42И който съблазни едного от малките, които верват в мене, за него по-добре би било да се обложи воденичен камик около шията му, и да бъде хвърлен в морето. 43И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я; по-добре ти е да влезеш клосен в живота, а не да имаш две ръце и да отидеш в пъкъла, в огъня негасим; 44дето «червеят им не умира, а огънят не угаснува. » 45И ако ногата ти те съблазнява, отсечи я: по-добре ти е да влезеш хром в живота, а не да имаш две нозе и да бъдеш хвърлен в пъкала, в огъня негасим, 46дето «червеят им не умира, а огънят не угаснува. » 47И ако окото ти те съблазнява, извади го; по-добре ти е да влезеш с едно око в царството Божие, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен; 48дето «червеят им не умира, а огънят не угаснува. » 49Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. 50Добро нещо е солта; но ако солта бъде безсолна, с какво ще я поправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.