1По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеидбите; а учениците му огладнеха, и начнаха да късат класове и да ядат. 2А Фарисеите като видеха това, рекоха му: Ето твоите ученици правят онова, което не е простена да се прави в събота. 3А той им рече: Не сте ли чели, що стори Давид, когато огладне той и които беха с него! 4Как влезе в дома Божий, и яде от хлебовете на предложението, които не бе простено нему да яде, нито на онези които беха с него, но само на свещениците? 5Или не сте ли чели в законът, че в съботен ден свещениците оскверняват съботата в храмът, и неповинни са? 6Но казвам ви, че има един тука по голем от храмът. 7Ако ли бехте знаяли що е, Милост искам, а не жертва, не бихте осъдили невинните. 8Защото Син человеческий е и на съботата Господар. 9И като премина от там дойде в съборището им. 10И ето, имаше человек с изсъхнала ръка; и за да го обвинят попитаха го, и казваха: Дозволено ли е да цери некой в събота? 11И той им рече: Кой е онзи человек от вас, който ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извади? 12А колко е по-добър человек от овца! За то е дозволено да прави некой добро съботен ден. 13Тогаз казва на человека: Простри ръката си; и простре я, и стана здрава както другата. 14А Фарисеите като излезоха, наговориха се против него, как да го погубят. 15Но Исус като позна, отиде от там; и последваха го народ много, и ги изцели всичките. 16И запрети им да го не изявяват; 17за да се сбъде реченото чрез Исая пророка, който казва: 18Ето Отрока ми когото избрах, възлюбленият ми, на когото благоволи моята душа; ще положа Духът си на него, и ще възвести съд на народите. 19Не ще да се скара, нито ще викне, нито ще чуе некой гласа му по улиците; 20тръст смазана нема да пречупи, и от лен свещило замъждело нема да угаси, до когато изведе съдът в победа. 21И в неговото име народите ще се надеят. 22Тогаз му доведоха едного беснуем, слеп и нем; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше. 23И смаяха се всичкият народ, и думаха: Да не би този да е Христос, синът Давидов? 24А Фарисеите като чуха, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез началникът бесовски Веелзевула. 25А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всеко царство разделено против себе си, запустева, и всеки град или дом разделен против себе си, нема да устои. 26И ако Сатана изгонва Сатана, разделен е връх себе си; как прочее ще трае неговото царство? 27И ако аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? За това те ще ви бъдат съдници. 28Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас царството Божие. 29Или как може да влезе некой в дома на силния, и да разграби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогаз ще разграби домът му. 30Който не е с мене, против мене е; и който не събира с мене, разпилява. 31За това ви казвам: Всеки грех и хула ще се прости на человеците; хулата обаче против Духа нема да се прости на человеците. 32И който рече реч против Сина человеческаго, ще му се прости, но който рече против Духа Святаго, нема да му се прости нито в този век, нито в бъдещия. 33Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото дървото се от плода познава. 34Рожби ехидни! как можете да говорите добро, като сте лукави? Защото от препълнянето на сърцето говорят устата. 35Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините; и злият человек от злото съкровище изважда злините. 36И казвам ви, че всяка празна реч която рекат человеците, ще дадат ответ за нея в ден съдний. 37Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш. 38Тогаз отговориха некои от книжниците и Фарисеите и казаха: Учителю, искаме да видим знамение от тебе. 39А той отговори и рече им: Род лукав и прелюбодеен знамение иска, и знамение нема да се даде нему, освен знамението на пророк Иона. 40Защото както Иона бе в утробата китова три дни и три нощи, така Син человечески ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. 41Мъжете Ниневияне ще въстанат на съдът с този род, и ще го осъдят; защото те се покаяха с Ионовата проповед; и ето, тука е повече от Иона. 42Царицата Южна ще възстане на съда с този род, и ще го осъди; защото от краищата на земята дойде да чуе мъдростта Соломонова; и ето тука е повече от Соломона. 43Когато нечистият дух излезе из человека, прохожда през безводни места, да търси спокойствие, и не намерва. 44Тогаз казва: Да се завърна у дома си, от дето излезох. И като дойде намерва го празен, изметен и украсен. 45Тогаз отхожда и взема със себе си седем други духове по зли от себе си, и като влезат живеят там: и сетното състояние на тогоз человека бива по-лошо от първото. Така ще бъде и на този лукав род. 46А когато той още говореше народу, ето майка му и братята му стояха вън и искаха да му говорят. 47И некой си му рече: Ето майка ти и братята ти стоят вън, и искат да ти говорят. 48А той отговори на тогоз който му каза това и рече: Коя е майка ми и кои са братята ми? 49И простре си ръката КЪ учениците си, и рече: Ето майка ми и братята ми. 50Защото който прави волята на Отца моего който е на небеса, той ми е брат, и сестра и майка.