1По онова време чу Ирод четверовластник слухът Исусов, 2и рече на слугите си: Този е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и за това действуват силите чрез него. 3Защото Ирод като хвана Иоан, върза го, и тури го в тъмница, заради Иродиада жената на брата си Филипа. 4защото Иоан му казваше: Не ти е простено да имаш нея. 5И искаше да го убие, но се убоя се от народа; защото го имаха като пророк. 6И когато празднуваха в деня на рождеството Иродово, дъщерята Иродиадина игра насред, и угоди на Ирода. 7За това с клетва се врече да й даде каквото би му поискала. 8А тя, нагласена от майка си; Дай ми, казва, тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя. 9И оскърби се царят, но заради клетвата и заради седещите с него заедно повеле да й се даде. 10И проводи да посече Иоана в тъмницата. 11И донесоха главата му на блюдо, и дадоха я на момичето; и занесе я на майка си. 12А учениците му дойдоха та дигнаха телото, и го погребаха, и дойдоха та казаха на Исуса. 13И като чу това Исус отиде от там с ладия в пусто место самичък; и като разбра народът, отидоха след него пеши от градовете. 14И като излезе Исус, виде народ много, и смили се за тех, и изцели болните им. 15А като стана вечер, дойдоха при него учениците му и рекоха; Пусто е местото, и времето вече мина; разпусни народа, да идат по селата да си купят за ядене. 16А Исус им рече: Не им требва да идат; дайте им вие да ядат. 17А те му казват: Немаме тука освен пет хлеба и две риби. 18А той рече: Донесете ми ги тука. 19И като повеле на народа да насядат на тревата, взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето, и благослови; и като преломи, даде хлебовете на учениците, а учениците на народа. 20И ядоха всички, и наситиха се; и дигнаха изостаналото от укрухите, дванадесет коша пълни. 21А онези които ядоха бяха до пет хиляди мъже, освен жени и децата. 22И тоз час принуди Исус учениците си да влезат в ладията, и да идат преди него отвъд, докато разпусне народа. 23И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли. И като стана късно, там бе самичък. 24А ладията бе вече всред морето, обуряваема от вълните; защото вятърът бе противен. 25А в четвъртата стража на нощта Исус отиде къде тех, и вървеше по морето. 26И като го видеха учениците че върви по морето, смутиха се и думаха че е призрак, и от страх извикаха. 27Тоз час Исус им проговори и рече: Дързайте! аз съм: не бойте се. 28Отговори Петър и рече му: Господи, ако си ти, повели ми да дойда при тебе по водата. 29А той рече: Дойди. И като слезе от ладията Петър вървеше по водата да дойде при Исуса. 30Но понеже виждаше ветъра силен, уплаши се, и, като начна да потъва, извика и рече: Господи, избави ме. 31И тутакси Исус простре ръка, улови го, и каза му: Маловере, защо си се усъмнил? 32И от как влезоха в ладията, утихна ветърът. 33А които беха в ладията, дойдоха та му се поклониха и думаха: Наистина Син Божий си. 34И преминаха та дойдоха в земята Генисаретска. 35И щом го познаха тамошните человеци, разпроводиха по всичката онази околност, и доведоха при него всичките болни; 36и молеха го да се допрат само до полите на дрехите му; и колкото се допреха оздравяха.