1В онова време дойдоха учениците при Исуса, и казваха: Кой е най-голем в царството небесно? 2А Исус повика едно дете, та го постави посред тех, 3и рече: Истина ви казвам, ако се не обърнете, и бъдете както децата, нема да влезете в царството небесно. 4И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голем в царството небесно. 5И който приеме едно таквози дете в мое име, мене приима. 6А който съблазни едного от тези малките, които верват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камик воденичен, и да потънеше в дълбините на морето. 7Горко на света от съблазните! защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда. 8И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги, и хвърли ги от себе си: по-добре ти е да влезеш в животът хром или клосен, а не с две ръце или с две нозе, да бъдеш хвърлен във вечния огън. 9И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли го от себе си; по-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен. 10Гледайте, да не презрете едного от тези малките; защото ви казвам че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца моего, който е на небеса. 11Защото Син Человечески дойде да спаси погиналото. 12Как ви се вижда? Ако некой си человек има сто овци, и се изгуби една от тех, не остава ли деветдесетте и девет на горите, и отхожда да търси изгубената? 13И ако се случи да я намери, истина ви казвам, че се радва за нея повече нежели за деветдесетте и девет не изгубени. 14Така не е по волята на Отца вашего, който е на небеса да погине един от тези малките. 15А ако ти съгреши брат ти, иди и обличи го между тебе и него самичък. Ако те послуша, спечелил си брата си: 16но ако те не послуша, земи със себе си още едного или двама; за да се потвърди всяка дума чрез устата на двама или трима свидетели. 17Ако ли ги не послуша, кажи това на църквата; че ако и църквата не послуша, нека ти бъде както езичник и митар. 18Истина ви казвам, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето. 19Пак ви казвам че двама от вас ако се съгласят на земята за всеко нещо, което би да попросят, ще им бъде от Отца моего, който е на небеса; 20защото дето са двама или трима събрани в мое име, там съм аз посред тех. 21Тогаз пристъпи Петър при него и рече: Господи, до колко пъти, ако ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли? 22Казва му Исус: Не ти казвам, до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем. 23За това царство небесно е уподобено на человек цар, който поиска да прегледа сметка със слугите си. 24И когато начна да пресметва, докараха му един длъжник от десет хиляди таланта. 25И понеже немаше да ги плати, повеле господарят му да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко що имаше, и дългът да се плати. 26Падна прочее слугата, кланяше му се и думаше: Господи! имай търпение КЪ мене, и ще ти платя всичко. 27И смили се господарят на тогози слуга, пусна го и прости му заема. 28Но щом излезе този слуга, намери едного от съслужителите си, който му бе длъжен сто пенязи; улови го та го даваше и казваше: Плати ми това що ми си длъжен. 29Падна прочее съслужителът му на нозете му, молеше му се и казваше: Имай търпение КЪ мене, и всичко ще ти платя. 30Но той не щеше, но отиде и затвори го в тъмница, докле да плати дълга. 31И като видеха съслужителите му това що стана, твърде се наскърбиха; и дойдоха та казаха на господаря си всичко що стана. 32Тогаз го повика господарят му, и казва му: Рабе лукави, всичкия онзи дълг ти простих, понеже ми се примоли. 33Не требваше ли и ти да помилваш съслужителя си, както помилвах и аз тебе? 34И разгневи се господарът му и предаде го на мъчителите, докле да заплати всичко що му бе длъжен. 35Така и Отец мой небесен ще стори с вас, ако не простите от сърцата ваши всеки на брата си прегрешенията му.