1Защото царство небесно е подобно на человек домовит, който излезе щом съмна да наеме работници за лозето си. 2И като се погоди с работниците по един пеняз на ден проводи ги на лозето си. 3И като излезе по трите часа, виде други че стоеха на пазаря праздни, 4и тем рече: Идете и вие на лозето; и каквото е праведно ще ви дам. И те отидоха. 5Пак като излезе по шестте и по деветте часа стори такожде. 6А около единадесетте часа като излезе, намери други че стоят празни, и казва им: Защо стоите тука цел ден празни? 7Казват му: Защото никой не ни цени. Казва им: Идете и вие на лозето, и каквото е праведно ще вземете. 8Като стана вечер, стопанинът на лозето казва на настоятеля си: Повикай работниците и плати им заплатата, като захванеш от последните до първите. 9И дойдоха цанените по единадесетте часа, и взеха по един пеняз. 10А като дойдоха първите, мислеха си, че ще вземат повече; но и те взеха по един пеняз. 11И като го взеха, роптаеха на стопанина, 12и казваха: Че тези последните един час работиха, и тех си направил равни с нас, които претеглихме теготата на деня и пека. 13А той отговори и рече едному от тех: Приятелю, не те обиждам; не се ли погоди с мене по един пеняз? 14Земи си твоето и иди си; искам да дам и на тогози последният, както и на тебе. 15Немам ли власт да сторя каквото ща със своето си? Или окото ти е лукаво, защото аз съм благ? 16Така ще бъдат последните първи, и първите последни; защото мнозина са звани, а малцина са избрани. 17И когато възлезваше Исус в Иерусалим, взе в пътя дванадесетте ученици на страна, и рече им: 18Ето възлезваме в Иерусалим, и Син человечески ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще го осъдят на смърт, 19и ще го предадат на езичниците да му се поругаят, да го бият и да разпънат; и в третия ден ще възкръсне. 20Тогаз пристъпи при него на Заведеевите синове майка им със синовете си, та му се кланяше, и искаше нещо от него. 21А той й рече: Що искаш? Казва му: Речи да седнат тези двамата мои синове, един от десно, а един от лево до тебе, в царството твое. 22А Исус отговори и рече: Не знаете що искате. Можете ли да пиете чашата която аз има да пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? Казват му: Можем. 23И казва им: Моята чаша ще пиете, и с кръщението, с което се аз кръщавам, ще се кръстите: а да седнете от десно и от лево до мене не е мое да дам, но на които е приготвено от Отца ми. 24И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата братя. 25А Исус ги повика и рече: Вие знаете че господарите на народите господаруват над тех, и големците ги владеят. 26Във вас обаче не ще така да бъде; но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам; 27и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде раб; 28както Син Человечески не дойде да му послужат, но да послужи, и да даде живота си откуп за мнозина. 29И като излезваха от Иерихон, последваха го народ много. 30И ето, двама слепци които седеха по край пътя, като чуха че Исус минува, извикаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов. 31А народът им запрещаваше, да млъкнат; но те по-силно викаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов. 32И спре се Исус, та ги повика и рече: Що искате да ви сторя? 33Казват му: Господи, да се отворят очите ни. 34А Исус се смили и прикосна се до очите им; и тутакси прогледнаха очите им, и тръгнаха подире му.