1И когато наближиха КЪ Иерусалим, и дойдоха във Витфагия КЪ Елеонската гора, тогаз Исус проводи двама ученици, 2и рече им: Идете в селото, което е на среща ви; и тутакси ще намерите ослица вързана: и ждребе с нея; отвържете, и доведете ми ги. 3И ако ви рече некой нещо, ще речете, че на Господа требват; и тутакси ще ги проводи. 4А всичко това биде за да се сбъде реченото чрез пророка, който казва: 5Речете на Сионовата дъщеря: Ето Царят твой иде КЪ тебе, кротък и възседнал на ослица и ждребе син на подяремница. 6И отидоха учениците и сториха както им заръча Исус: 7доведоха ослицата и ждребето, и възложиха на тех дрехите си, и възседна той връх тех. 8А по-многото народ напостлаха дрехите си по пътят; други пък сечеха ветви от дърветата, и постилаха по пътя. 9А от народа които вървеха напред и които идеха изподир, викаха и казваха: Осанна Сину Давидову! благословен който иде в името Господне. Осанна във вишних. 10И когато влезе в Иерусалим, всичкият град се потресе, и казваха: Кой е този? 11А народът казваше: Този е Исус пророкът, който е от Назарет Галилейски. 12И влезе Исус в храма Божий, и изпъди всички които продаваха и купуваха в храма, и трапезите на среброменителите претури, и седалищата на онези които продаваха гълъби; 13и казва им: Писано е: Домът ми дом на молитва ще да се нарече; а вие го направихте вертеп разбойнически. 14И дойдоха при него слепи и хроми в храма; и ги изцели. 15А като видеха първосвещениците и книжниците чудесата които стори, и децата които викаха в храма и казваха: Осанна Сину Давидову! възнегодуваха, 16и рекоха му: Чуеш ли що казват тези? А Исус им казва: Ей, не сте ли чели никога че: Из устата на малки и на сучещи деца приготвил си хвала? 17И като ги остави, излезе вън из града във Витания и пренощува там. 18А сутринта когато се връщаше в града, огладне. 19И като виде една смоковница на пътя, дойде при нея, и нищо не намери на нея, само едни листа; и рече й: Да не стане вече от тебе плод до века. И на часа изсъхна смоковницата. 20И като видеха учениците, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата? 21А Исус отговори и рече им: Истина ви казвам, ако имате вера, и не се усъмните, не токо делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: Дигни се и хвърли се в морето, ще бъде. 22И все що поискате в молбата, като вервате ще получите. 23И когато дойде той в храма, та поучаваше, дойдоха при него първосвещениците и старейшините на народа, и казваха: С коя власт правиш това? и кой ти даде тази власт? 24А Исус отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една дума, която ако ми кажете, и аз ще ви кажа с коя власт правя това. 25Кръщението Иоаново от къде бе? от небето ли, или от человеците? И те размишляваха в себе си, и думаха:: Ако речем: От небето, ще ни рече: Защо прочее не повервахте в него? 26Ако ли речем: От человеците; боим се от народа; защото всичките имат Иоана както пророк. 27И отговориха на Исус и рекоха: Не знаем. Рече им и той: Нито аз ви казвам с коя власт правя това. 28Но как ви се вижда? Некой си человек имаше двама синове; и дойде при първият и му рече: Синко, иди днес работи на лозето ми. 29А той отговори и рече: Не ща; но после разкая се и отиде. 30Дойде и при вторият, и рече такожде. И той отговори и рече: Аз ще ида, господине; и не отиде. 31Кой от двамата стори на баща си волята? Казват му: Първият. Казва им Исус: Истина ви казвам че митарите и блудниците предварят ви в царството Божие. 32Защото дойде при вас Иоан в път на правда, и не повервахте в него; митарите обаче и блудниците поверваха в него; а вие като видехте това, не се разкаяхте изпосле да повервате в него. 33Друга притча чуйте. Имаше некой си человек домовит, който насади лозе, и огради го с плет, и изкопа в него жлеб, и съзида стълп, и даде го под наем на земледелци и отиде. 34А когато наближи времето на плодовете, проводи слугите си до земеделците да вземат плодовете му. 35И земледелците уловиха слугите му, едного биха, другиго убиха, а върх другиго камене хвърлиха. 36Пак проводи други слуги по-много от първите; и сториха и тем такожде. 37Напокон проводи при тех сина си, и думаше: Ще се засрамят от сина ми. 38Но земеделците като видеха синът, рекоха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием, и да усвоим наследието му. 39И като го уловиха изведоха го вън от лозето и убиха го. 40И тъй кога дойде стопанинът на лозето, що ще стори на тези земледелци? 41Казват му: Злите зле ще погуби, и лозето ще даде под наем на други земледелци, които ще му въздадат плодовете на времето им. 42Казва им Исус: Не сте ли прочели никога в писанията: Камикът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла; от Господа биде това, и е чудно в очите наши? 43За това ви казвам, че ще се отнеме от вас царството Божие, и ще се даде на народ който ще прави плодовете му. 44И който падне на този камик, ще се строши; а на когото падне, ще го смаже. 45И като чуха първосвещениците и Фарисеите притчите му, познаха че за тех казва; 46и искаха да го уловят, но убояха се от народа, понеже както пророк го имаха.