1И отвеща Исус и говореше им пак с притчи, и казваше: 2Уподоби се царство небесно на человек цар, който направи сватба на сина си; 3и разпроводи слугите си да призоват званите на сватбата; и не рачеха да дойдат. 4Пак проводи други слуги, и казваше: Речете на званите: Ето обедът си приготвих; юниците ми и огоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба. 5Но те не радиха, и разидоха се, един на нивата си, а друг на търговията си; 6а другите уловиха слугите му та ги обезчестиха и убиха ги. 7Като чу това царят разгневи се, и проводи войските си, та погуби онези убийци, и града им изгори. 8Тогаз казва на слугите си: Сватбата вече е готова, а призваните не бяха достойни. 9И тъй идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба. 10И излезоха онези слуги по пътищата, та събраха всички колкото намериха зли и добри; и напълни се сватбата с гости. 11И като влезе царят да прегледа гостите, виде там человек не облечен със сватбарска дреха: 12И казва му: Приятелю, ти как си влязъл тука като немаш сватбарска дреха? А той замълча. 13Тогаз рече царят на слугите: Вържете му нозете и ръцете, дигнете го и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със съби: 14Защото мнозина са звани, а малцина избрани. 15Тогаз отидоха Фарисеите и съветваха се как да го впримчат в дума. 16И проваждат до него учениците си наедно с Иродияните, и казваха: Учителю, знаем че ти си прав и Божият път в истина поучаваш, и от никого не те е грижа; защото не гледаш на лице на человеците. 17Кажи ни прочее, ти как мислиш? Право ли е да даваме дан на Кесаря, или не? 18А Исус позна лукавството им, и рече: Защо ме изкушавате, лицемери? 19Покажете ми монетата на данта. И те му донесоха един пеняз. 20И казва им: Чий е този образ и надписът? 21Казват му: Кесарев. Тогаз им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите Кесарю, а Божиите Богу. 22И като чуха зачудиха се, и оставиха го и отидоха си. 23В същия ден дойдоха при него Садукеи, които казват че нема възкресение; и попитаха го, 24И казваха: Учителю, Мойсей рече: Ако умре некой без чада, да се ожени брат му за жена му, и ще възстави семе на брата си. 25А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умре; и като немаше семе остави жена си на брата си; 26подобно и вторият, и третият, до седмият. 27А подир всичките умре и жената. 28И тъй във възкресението на кого от седемте ще бъде жена? защото всичките я имаха. 29Отговори Исус и рече им: Заблуждавате се , понеже не знаете писанията, нито силата Божия, 30защото във възкресението нито се женят, нито за мъж отиват, но като ангели Божии са на небето. 31А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели реченото вам от Бога, който казва: 32Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Яковов? Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. 33И като чуха народът, удивяваха се на поучението му. 34А Фарисеите като чуха че затули на Садукеите устата, събраха се наедно. 35И от тех един законник, попита го, за да го изкушава, и каза: 36Учителю! Коя заповед е голяма в закона? 37А Исус му рече: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. 38Тази е първа и голяма заповед. 39А втора подобна на нея: Да възлюбиш ближният си като себе си. 40На тези двете заповеди всичкият закон и пророците висят. 41И като беха събрани Фарисеите, попита ги Исус. 42и рече: Как мислите за Христа? Чий син е? Казват му: Давидов. 43Казва им: Как прочее Давид духом го нарича Господ и казва: 44Рече Господ на Господа моего: седни от десната ми страна, докле положа враговете ти подножие на нозете ти? 45И тъй, ако Давид го нарича Господ, как да му е син? 46И никой не можеше да му отговори нито реч: нито пък дръзна некой от този ден вече да го попита нещо.