1А като виде многото народ, възлезе на гората, и щом седна пристъпиха до него учениците му: 2И отвори устата си та ги поучаваше и говореше: 3Блажени нищите духом; защото е тяхно царството небесно. 4Блажени нажалените, защото те ще се утешат. 5Блажени кротките; защото те ще наследят земята. 6Блажени които гладуват и жадуват за правдата; защото те ще се наситят. 7Блажени милостивите; защото те помилвани ще бъдат. 8Блажени чистосърдечните; защото те ще видят Бога. 9Блажени миротворците; защото те синове Божии ще се нарекат. 10Блажени гонените заради правдата; защото е тяхно царството небесно. 11Блажени сте когато ви похулят и ви изгонят, и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене. 12Радвайте се и веселете се, защото е голема на небесата вашата заплата: понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас. 13Вие сте солта на земята: а ако солта избезсолее, с какво ще се осоли? За нищо вече не струва, освен да се изхвърли вън, и да се тъпче от человеците. 14Вие сте виделината на светът; град поставен на гора не може да се укрие. 15Нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички които са в къщи. 16Така да просветне вашата виделина пред человеците, за да видят добрите ваши дела, и да прославят Отца вашего, който е на небеса. 17Да не мислите че аз дойдох да разруша закона или пророците; не дойдох да разруша, но да изпълня. 18Защото, истина ви казвам докле да премине небето и земята, една реска, или една точка от закона няма да премине, дори се всичко не сбъдне. 19И тъй, който наруши една от най малките тези заповеди, и научи така человеците, най-малък ще се нарече в царството небесно; а който стори и научи, той ще велик да се нарече в царството небесно. 20Защото, казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и Фарисеите, няма да влезете в царството небесно. 21Чули сте че е речено на старовременните: Не убивай, и който убие, ще бъде повинен на съд. 22А пък аз ви казвам, че всякой, който ся гневи на брата си без причина, ще бъде повинен на съд; и който рече на брата си, Рака, повинен ще е за пред събора; а който му рече, Безумне, ще бъде повинен за пъкълът огнений. 23И тъй, ако принесеш дара си на олтара, и там се усетиш, че брат ти има нещо на тебе; 24остави дарът си там пред олтаря, и иди, първом се примири с брата си, и тогаз ела та принес дарът си. 25Спогодявай се с противника си скоро, доде си на пътя с него, да не би противникът ти да те предаде съднику, а съдникът те предаде на слугата, и те хвърлят в тъмница. 26Истина ти казвам: Няма да излезеш от там, докле не отдадеш най-последния кодрант. 27Чули сте че е речено на старовременните: Не прелюбодействувай. 28Но аз ви казвам, че всеки който гледа жена за да я пожелае, той е прелюбодействувал вече с нея в сърцето си. 29Ако ли десното твое око те съблазнява, извади го, и хвърли го от себе си; защото по-добре ти е да погине един от твоите удове, а не всичкото твое тело да бъде хвърлено в пъкъла. 30И ако дясната твоя ръка тя съблазнява, отсечи я и хвърли я от себе си; защото по-добре ти е да погине един от твоите удове, и да не бъде всичкото твое тело хвърлено в пъкъла. 31Речено е още: Който си напусне жената, да й даде разводно писмо. 32А пак аз ви казвам, че който напусне жената си, освен по причина на прелюбодеяние, прави я да прелюбодействува, и който се ожени за напусната прелюбодействува. 33Пак сте чули че е речено на старовременните: Не си престъпувай клетвата, но да изпълниш клетвите си пред Господа. 34Но аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито с небето, защото е престол Божий; 35нито със земята, защото е подножие на нозете му; нито с Иерусалим, защото е град на Царя великаго; 36Нито с главата си недей се кълна, защото не можеш ни един косъм да направиш бял или черен. 37Но да бъде речта ви, Ей, ей; не, не; а от това повечето от лукаваго е. 38Чули сте че е речено: Око за око, и зъб за зъб. 39А пак аз ви казвам; Да се не противите злому; но който те плесне по десната страна, обърни му и другата. 40И на тогози който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и връхната си дреха. 41И който тя понуди да идеш с него една миля, иди с него две. 42Който проси от тебе, дай му; и който иска да заеме от тебе, недей се отвръща от него. 43Чули сте, че е речено: Да любиш ближния си, и да ненавиждаш врагът си. 44Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят: 45за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небеса: защото той повелява на слънцето си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и неправедните. 46Защото ако любите любящите вас, коя заплата имате? Не правят ли това и митарите? 47И ако поздравявате само братята си, що повече правите? Не правят ли така и митарите? 48И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса.