1Внимавайте да не правите своите милостини пред человеците за да ви виждат; инак немате заплата при Отца вашего който е на небеса. 2И тъй, кога правиш милостиня, не треби пред себе си, както правят лицемерите по съборищата и по улиците, за да се прославят от человеците; истина ви казвам, приимат вече заплатата си. 3А ти кога правиш милостиня, да не узнае левата ти ръка, що прави десницата ти; 4за да бъде твоята милостиня в тайно; и Отец твой, който види в тайно, ще ти въздаде на яве. 5И кога се молиш, не бивай както лицемерите; защото те обичат да си правят молбата стоеще по съборищата и по ъглите на улиците за да се явят на человеците; истина ви казвам, че приимат заплатата си. 6А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, който е в тайно, и Отец ти, който види в тайно, ще ти въздаде на яве. 7А кога се молите, не говорете излишни думи, както езичниците, защото мислят, че в многословието си ще бъдат послушани. 8И тъй, не се уподобявайте на тех; защото Отец ви знае от що имате нужда, преди вие да му попросите. 9А вий така се молете: Отче наш, който си на небеса, да се свети името твое; 10да дойде царството твое; да бъде волята твоя, както на небето, така и на земята; 11хлеба наш насъщний дай нам днес; 12и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници; 13и не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго; защото е твое царството и силата и славата во веки. Амин. 14Защото ако простите вий на человеците съгрешенията им, ще прости и вам Отец ваш небесний; 15ако ли вие не простите на человеците съгрешенията им, то и Отец ваш нема да ви прости съгрешенията ваши. 16А кога постите, не бивайте, както лицемерите, намръщени; защото помрачават лицата си за да се явят на человеците че постят; истина ви казвам, че те вече си приимат заплатата. 17А ти, кога постиш, помажи главата си, и лицето си омий; 18Да се не покажеш пред человеците че постиш, но Отцу твоему който е в тайно; и Отец твой, който види в тайно, ще ти въздаде на яве. 19Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат; 20Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават нито крадат; 21защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. 22Светило на телото е окото; и тъй, ако е окото ти чисто, всичкото ти тело светло ще бъде. 23ако ли бъде окото ти лукаво, всичкото ти тело тъмно ще бъде. И тъй, виделината, която е в тебе, ако е тъмнина, то тъмнината колко ще е? 24Никой не може на двамина господари да работи; защото или едного ще възненавиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону. 25Заради това казвам ви: Не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете; нито за телото ваше, какво ще облечете. Не е ли животът по драгоценен от храната, и телото от облеклото? 26Погледнете на птиците небесни, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тех? 27И кой от вас като се грижи, може да приложи един лакът на ръстът си? 28И за облекло защо се грижите? Разсмотрете криновете в полето как растат; не се трудят, нито предат, 29но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях. 30И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има, и утре я в пещ хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? 31И тъй недейте се грижи, и не думайте, какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем? 32(защото всичко това езичниците го търсят;) понеже Отец ваш небесни знае че имате нужда от всичко това. 33Но търсете първом царството Божие и правдата негова; и всичко това ще ви се приложи. 34За това недейте се грижи за утре; защото утрешният ден ще се погрижи за себе си. Доста е на деня неговото му зло.