1А когато слезе от гората, последваха го народ много. 2И, ето, един прокажен дойде, кланяше му се и говореше: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. 3Тогаз Исус простре ръката си, допре се до него и каза: Искам, бъди очистен; и тоз час очисти му се проказата. 4И казва му Исус: Гледай да не кажеш никому; но иди, покажи себе си свещенику, и принес дара, който е Мойсей повелел за свидетелство тем. 5А когато влезе Исус в Капернаум, пристъпи при него некой си стотник, та му се молеше, 6а казваше: Господи, момчето ми лежи у дома разслабено, и мъчи се зле. 7Казва му Исус: Аз ще дойда и го изцеля. 8Отговори стотникът и рече му: Господи! не съм достоен да влезеш под стрехата ми; но речи само реч, и ще оздравее момчето ми. 9Защото и аз съм человек под власт, и имам подчинени на себе си войни; и казвам на тогози: Иди, и отхожда; и на другиго: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Стори това, и струва го. 10И като чу Исус, почуди се, и рече на ония които идеха след него: Истина ви казвам: Нито в Израиля съм намерил толкози вера. 11И пак ви казвам, че мнозина от изток и запад ще дойдат, и ще насядат с Авраама, и Исаака и Якова в царство небесно; 12а синовете на царството ще бъдат изпъдени в най-външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 13И рече Исус на стотника: Иди, и както си повервал, нека ти бъде. И оздраве момчето му в същия час. 14И когато дойде Исус в Петровата къща, виде че тъща му лежеше болна от огница. 15И похвана я за ръката, и огницата я остави; и стана, та им служеше. 16И когато се свечери, доведоха му мнозина беснуеми, и изпъди духовете с една реч, и колкото болни имаше изцели ги: 17да се сбъде реченото чрез пророка Исая, който казва: Той взе на себе си нашите немощи, и болестите наши понесе. 18И като видя Исус много народ около себе си, повеле да минат отвъд. 19И пристъпи един книжник, та му рече: Учителю! ще дойда след тебе, където идеш. 20Казва му Исус: Лисиците си имат легла, и птиците небесни гнезда; а Син человеческий нема де глава да подклони. 21А друг от неговите ученици рече му: Господи, дозволи ми първом да ида и да погреба отца си. 22Но Исус му рече: Върви след мене, и остави мъртвите да погребат мъртвите си. 23И когато влезе в ладията, учениците му влязоха след него. 24И ето, буря голема биде на морето, така щото вълните покриваха ладията: а той спеше. 25И пристъпиха учениците му та го събудиха и казаха: Господи! спаси ни; погинваме. 26А той им казва: Що сте страхливи, маловери? Тогаз стана, запрети на ветровете и на морето, и тишина голяма биде. 27А человеците се чудеха и казваха: Какъв е този, че и ветровете и морето го послушват? 28И като дойде той отвъд в Гаргесинската земя, срещнаха го двама беснуеми, които излязоха из гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път. 29И ето, извикаха и казваха: Що имаш ти с нас, Исусе, Сине Божий? дошел си тука преди време ли да ни мъчиш? 30А на далеко от тях имаше стадо от много свине, което пасеше. 31И бесовете му се молеха и казваха: Ако ни изпъдиш, дозволи ни да отидем в стадото на свинете. 32И рече им: Идете. И те, щом излязоха, отидоха в стадото на свинете; и ето, всичкото стадо на свинете устреми се през стръмнината в морето, и погинаха в водата. 33А свинопасците побегнаха, и като дойдоха в града, известиха всичко, и това що стана с беснуемите. 34И ето, цел град излезе да посрещне Исуса, и като го видеха, помолиха му се да отиде от техните предели.