1Павел и Тимотей, раби Исус Христови, до всите в Христа Исуса светии които са във Филипи, наедно с епископите и дяконите: 2Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа. 3Благодаря Богу моему всекога когато ви поменувам, 4(винаги във всека моя молитва за всинца ви с радост като правя молбата си,) 5заради вашето участие в евангелието от първия ден даже до нине; 6като съм уверен в това истото, че онзи който е начнал във вас добро дело ще го свърши даже до деня Исус Христов; 7както е и праведно за мене да мисля това за всинца ви, понеже ви имам на сърдце, и в оковите ми и в оправданието и в потвърдяването на благовествуването, всички вие сте съучастници мои на благодатта. 8Защото Бог ми е свидетел че милея за всички вас с милосърдие Исус Христово. 9И това се моля, да преизобилва любовта ви още повече в познание и във всеко разумение, 10да изпитвате подоброто, за да бъдете искренни и непрепъвани до деня Христов, 11изпълнени с плодове на правда които са чрез Исуса Христа, в слава и похвала Божия. 12Искам още, братие, да знаете че всичко що ми се случи спомогна повече за преуспеване на евангелието, 13до толкоз щото моите за Христа окови станаха известни на всичката претория и на всички други. 14И повечето от братята в Господа, одързновени от моите окови, осмелиха се повече да говорят словото без страх. 15Некои наистина от завист и от любопрение проповедват Христа, а некои си и от добра воля. 16Едните възвещават Христа от съперничество, не с чистота, и мислят че прилагат тъга на оковите ми; 17а другите от любов, като знаят че съм настанен да защищавам евангелието. 18Но що бива от това? Как и да е, или с приструване или с истина, Христос се проповедва; и аз на това се радвам, и ще се радвам. 19Защото зная че това ще ми излезе за спасение с вашата молитва и с помощта на Духа Исус Христов, 20според постоянното мое ожидане и надежда че нема да се посрамя в нищо, но с всеко дързновение, както всекога и сега, ще се възвеличи Христос в телото ми или чрез живот или чрез смърт. 21Защото за мене да живея е Христос, и да умра придобиване. 22Но ако живея в плътта, това ми е плод на делото; и що да избера не зная. 23Защото в утеснение съм и от двете; понеже имам желание да отида и да съм с Христа, което би било много по-добро; 24но да остана в плътта по-нуждно е за вас. 25И за това уверен, зная че ще остана и ще пребъда наедно с всички вас за вашия във верата успех и за вашата радост; 26да се преумножава чрез мене вашата в Исуса Христа похвала с моето дохождане пак при вас. 27Обхождайте се само достойно на евангелието Христово, да би, или кога дойда и ви видя, или като не съм при вас, да чуя за вас че стоите в един дух и сподвизавате се единодушно за верата евангелска, 28и не се устрашавате в нищо от противниците; което ще бъде доказателство за тех на погибел, а за вас на спасение, и то от Бога; 29защото, колкото за Христа, вам е дарено, не само да вервате в него, но и да страдате за него; 30като имате истия подвиг какъвто сте видели в мене, и сега чуете че е в мене.