1И даде ми се тръст като тояга; и ангелът стоеше и казваше: Стани та измери храма Божий, и олтаря, и тези които се кланят в него; 2но двора който е извън храма остави вън и недей го измерва, защото е даден на езичниците, и светия град ще тъпчат четиридесет и два месеца. 3И ще дам на двамината мои свидетели да пророкуват тисяща и двеста и шестдесет дни, облечени във вретища. 4Те са двете маслини и двата светилника които стоят пред Бога, Господа на земята. 5И ако иска некой да ги повреди, излезва огън из устата им та изяда враговете им; и ако иска некой да ги повреди, така требва да бъде убит той. 6Те имат власт да заключат небето да не вали дъжд във времето на техното пророкуване; и имат власт над водите да ги превращат на кръв, и да поразят земята с всека язва колкото пъти би поискали. 7И когато свършат свидетелството си, зверът който излезва от бездната ще направи бой с тех, и ще ги победи и ще ги убие. 8И труповете им ще лежат по улиците на големия град който духовно се нарича Содом и Египет, дето и Господ наш биде разпнат; 9И мнозина от народите и племената и езиците и колената ще гледат труповете им три деня и половина, и не ще да оставят да се положат труповете им в гробове. 10И жителите на земята ще се възрадват за тех, и ще се възвеселят; и дарове един на друг ще си проводят, защото тези двамата пророци мъчиха жителите на земята. 11И след трите деня и половина влезе в тех дух на живот от Бога, и се изправиха на нозете си; и страх голем нападна върх онези които ги гледаха. 12И чуха глас голем от небето който им казваше: Възлезте тука. И възлезоха на небето в облак, и видех ги враговете им. 13И тоз час стана трус голем, и падна десетата част на града, та измреха в този трус седем тисящи души человеци; и останалите се уплашиха и въздадоха слава на Бога небеснаго. 14Второто горко премина; ето, иде скоро и третото горко. 15И седмият ангел затръби; и станаха гласове големи на небето които казваха: Царствата световни станаха царства на Господа нашего и на Христа негов, и ще царува във веки веков. 16И двадесетте и четири старци които седеха пред Бога на престолите си паднаха на лицата си и поклониха се Богу, 17и думаха: Благодарим ти, Господи Боже Вседържителю, който си, който си бил, и който ще бъдеш, защото си приел големата си сила и въцарил си се. 18И езичниците се разгневиха; и дойде твоят гнев и времето на мъртвите да се съдят и да дадеш заплатата на твоите раби пророците, и на светиите, и на онези които се боят от името ти, малки и големи, и да погубиш губителите на земята. 19И отвори се храмът Божий на небето, и яви се ковчегът на неговия завет в храма му; и станаха светкавици, и гласове, и гръмове, и трус, и град голем.