1И петият ангел затръби, и видех че падна на земята звезда от небето, и даде й се ключът от пропастта на бездната. 2И отвори пропастта на бездната; и възлезе дим от пропастта като дим от голема пещ; и потъмне слънцето и въздухът от димът на пропастта. 3И от дима излезоха скакалци по земята, и даде им се власт както имат власт скорпиите земни; 4и рече им се да не повредят тревата на земята, нито некой злак, нито некое дърво, но тъкмо человеците които немат печата Божий на челата си. 5И даде им се да ги не убиват, но да ги мъчат пет месеца; и техната мъка беше като мъка от скорпия кога ожили человека. 6И през ония дни ще потърсят человеците смъртта, и нема да я намерят; и ще пожелаят да умрат, и смъртта ще бега от тех. 7И подобието на сакаклците бе както на коне приготвени за бой; на главите им имаше като венци подобни на злато, и лицата им като человечески лица. 8А косми имаха като космите на жените, и зъбите им беха като на лъвове; 9Още имаха брони както брони железни; и гласът на крилата им бе като глас от колесници с много коне кога тичат на бой. 10Имаха и опашки подобни на скорпийни, и жила имаха на опашките си; и властта им бе да вредят человеците пет месец 11И над себе си имаха цар, ангела на бездната, който по Еврейски се казва Авадон, а на Елински език има име Аполион. 12Едното горко мина, ето, две горки още идат след това. 13И шестият ангел затръби, и чух един глас от четирите рога на златния олтар пред Бога 14че казваше на шестия ангел що имаше тръбата: Развържи четирите ангели вързаните при големата река Евфрат. 15И развързани бидоха четирите ангели, приготвените за часа и деня и месеца и годината, да убият третата част от человеците. 16И числото на войните конниците беше двесте милиона; и чух числото им. 17И така видех конете във видение, и възседналите на тех че имаха брони огнени, и яцинтови и жупелни; и главите на конете беха като глави на лъвове, и из устата им излезваше огън и дим и жупел. 18И от тези трите, от огъня и от дима и от жупела що излезваха из устата им, убити бидоха третата част от человеците. 19Защото силата им бе в устата им и в опашките им, понеже опашките им беха подобни на змии, и имаха глави, и с тех повреждаха. 20И останалите от человеците които не беха убити от тези язви не се покаяха нито от делата на ръцете си, да се не кланят вече на бесовете и на златните и сребърните и медните и каменните и дървените идоли, които нито да гледат могат, нито да чуят, нито да ходят; 21и не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от блудствата си, нито от кражбите си.