1И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог своя народ? Да не бъде! защото и аз съм Израилянин, от семето Авраамово, от племето Вениаминово. 2Не е отхвърлил Бог народа си когото е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика КЪ Бога против Израиля и казва: 3«Господи, пророците твои избиха, и олтарите твои разкопаха; и сам аз останах, и искат и моя живот да вземат.» 4Но що му отговаря божественият ответ? «Оставил съм си седем хиляди души мъже които не са преклонили колено пред Ваала.» 5Така и в сегашното време останало е нещо остатък по избрание на благодатта. 6Ако ли е по благодат, не е вече от делата, защото инак благодатта не бива вече благодат; ако ли от делата, не е вече благодат, защото инак делото не е вече дело. 7И тъй, що? Израил не получи това което търсеше; но избраните получиха, а останалите ослепеха, 8(както е писано: «Даде им Бог дух на нечувствие, очи да не виждат, и уши да не чуят,») даже до днес. 9И Давид казва: «Трапезата им да бъде за тех примка и уловка и съблазън и въздаяние; 10да помрачеят очите им за да не видят, и гърбът им за винаги сгърби.» 11И тъй, казвам: Да ли са прегрешили та да паднат? Да не бъде! Но чрез техното падане стана спасението в езичниците за да възбуди в тех ревнование. 12И ако техното падане е богатство на света, и смаляването им богатство на езичниците, колко повече техната пълнота! 13Защото на вас езичниците говоря, понеже съм апостол на езичниците: моята служба славя, 14дано би да възбудя ревнование в тези които са моя плът, и да спася некои от тех. 15Защото ако че техното отхвърляне е примирение на света, що би друго било приимането им ако не оживяването от мъртвите? 16И ако са начатките свети, то и целото замесване е свето; и ако е свет коренът, то и ветвите са свети. 17Ако ли са некои ветви отрезани, и ти като си бил дива маслина присадил си се по между тех, и си станал съучастник на кореня и на тлъстината на маслината, 18не се хвали срещу ветвите; ако ли се хвалиш, то знай че не държиш ти кореня, но коренът тебе. 19Но ще речеш: Отрезаха се ветвите да се присадя аз. 20Добре, за неверството им отрезаха се, а ти за верата си стоиш; не високоумствувай, но бой се. 21Защото ако Бог не пощади естествените ветви, пази се да не би да не пощади и тебе. 22Виж сега благостта и строгостта Божия; строгост над падналите; а благост над тебе ако пребъдеш в благостта му; ако ли не, то и ти ще бъдеш отсечен. 23И те пак ако не останат в неверството ще се присадят; защото силен е Бог да ги присади. 24Понеже ако ти, отсечен от естествената дива маслина, и против естеството, си присаден на питомна маслина, колко повече те естествените ще се присадят на своята си маслина! 25Защото, братие, не искам да не знаете тази тайна, за да не имате себе си че сте мъдри, че ослепеване частно стана в Израил докат влезе пълното число на езичниците; 26И така всичкий Израил ще се спаси, както е писано: «Ще дойде от Сион Избавител, и ще отвърне нечестията от Якова. 27И този е заветът от мене КЪ тех,» «Когато отнема греховете им.» 28По евангелието те са неприятели за вас, а по избранието, възлюблени Богу заради отците. 29Защото дарованията и призванието Божие не приимат разкаяние. 30Защото както и вие бехте некога си непокорни Богу, но сега чрез техното непокорство сте помилвани, 31Така и те сега биха непокорни, та чрез вашето помилване да бъдат помилвани и те; 32защото Бог затвори всичките в непокорство та всичките да помилва. 33О колко е дълбоко богатството и премъдростта и знанието Божие! Колко са непостижими неговите съдби, и неизследвани пътищата му! 34Защото: «Кой е познал умът Господен? Или кой е бил нему съветник?» 35Или, «Кой му е дал от по-напред нещо, та да му бъде въздаяние за него?» 36Защото всичко е от него, и чрез него, и за него. Нему слава во веки. Амин.