1И тъй, що има да речем че е намерил Авраам нашият отец по плъти? 2Защото ако се е оправдал Авраам от делата, има с що да се хвали, но не пред Бога. 3Понеже що казва писанието? «И поверва Авраам в Бога, и то му се вмени за правда.» 4А на тогоз който работи, заплатата му не се вменява като благодат, но като дълг; 5а на тогоз който не работи а верва в тогоз който оправдава нечестивия, неговата вера му се вменява за правда. 6Както и Давид казва блаженството на человека комуто Бог вменява правда без дела: 7«Блажени тези на които беззаконията се простиха, и на които греховете се прикриха. 8Блажен человек този комуто Господ нема да вмени грех.» 9И тъй, това блаженство за обрезаните ли бива, или и за необрезаните? защото казваме че на Авраама верата му се вмени за правда. 10А как му се вмени? когато беше в обрезване ли, или в необрезване? Не в обрезване, но в необрезване. 11И прие белегът на обрезването като печат на правдата чрез верата която имаше като беше необрезан, да бъде той отец на всичките верващи когато са в необрезване, за да се вмени правдата и на тех; 12и отец на обрезването, не тъкмо на обрезаните, но и на тези които ходят в стъпките на верата на отца нашего Авраама когато бе в необрезване. 13Понеже обещанието КЪ Авраама или КЪ неговото семе, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закона, но чрез правдата на верата. 14Защото ако са наследници тези които са от закона, то верата е осуетена и обещанието е унищожено; 15понеже законът докарва гнев; защото дето нема закон там нема нито престъпление. 16За това наследието е от верата, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е здраво на всичкото семе, не току на това което е от закона, но и на това което е от верата на Авраама, който е на всинца ни отец, 17(както е писано: «Поставих те отец на много народи,») пред Бога в когото поверва, и който съживява мъртвите, и нарича което не съществува като че съществува. 18Той без причина за надежда поверва в надежда че ще бъде отец на много народи, по реченото: «Така многобройно ще бъде твоето семе.» 19И без да ослабне във верата не сматряше че телото му е вече замъртвело като бе почти столетен, нито мъртвостта на Саррината утроба; 20нито си тури омисъл с неверие за Божието обещание, но утвърди се във верата, и даде Богу слава, 21уверен че това което обеща Бог, силен е и да го изпълни. 22За това му се и вмени за правда. 23Това пък, че му се вмени за правда, не се написа тъкмо за едного него, 24но и за нас, на които ще се вменява като верваме в тогози който е възкресил от мъртвите Исуса Господа нашего, 25който бе предаден за прегрешенията ни и възкръсна за оправданието ни.