1И тъй, що да речем? Да останем ли в греха за да се умножи благодатта? 2Да не бъде! Ние които сме умрели КЪ греха как ще живеем вече в него? 3Или не знаете че ние които сме се кръстили в Исуса Христа кръстихме се в смъртта му? 4И тъй, чрез кръщението спогребохме се с него в смърт, да би, както Христос чрез славата на Отца възкръсна от мъртвите, така и ние да ходим в нов живот. 5Защото ако станахме еднакви с него по подобието на смъртта му, би щем еднакви и по подобието на възкресението; 6като знаем това, че ветхият наш человек бе разпет с него за да изчезне телото на греха, щото да не бъдем вече роби на греха. 7Защото който е умрел свободен е от греха. 8Ако ли сме умрели с Христа, верваме че ще и да живеем с него; 9когато знаем че Христос като възкръсна от мъртвите не умира вече: смъртта вече нема власт над него. 10Защото, това дето умре той, умре веднъж за греха; а това дето живее, живее за Бога. 11Така и вие считайте себе си че сте мъртви КЪ греха, а живи КЪ Бога, чрез Христа Исуса Господа нашего. 12И тъй, да не царува грехът в смъртното ваше тело за да сте послушни на неговите похоти. 13Нето представяйте удовете ваши на греха за оръдия на неправдата; но представете себе си на Бога като от мъртвите оживели, и удовете ваши на Бога за оръдия на правдата. 14Защото грехът нема да ви обладае, понеже не сте под закон, но под благодат. 15А що от това? Да съгрешим ли защото не сме под закон, но под благодат? 16Да не бъде! Не знаете ли че комуто представяте себе си раби за послушание, раби сте нему комуто се покорявате, или на греха за смърт, или на послушанието за правда? 17Благодарение обаче Богу защото бехте раби на грехът, но послушахте от сърдце образа на учението което ви се предаде. 18А освободени от греха вие станахте раби на правдата. 19По человечески говоря зарад немощта на вашата плът. Защото както представихте удовете ваши за раби на нечистотата и на беззаконието за беззаконство, така сега представете вашите удове раби на правдата за светост. 20Защото когато бехте раби на греха свободни бехте от правдата. 21Тогаз прочее какъв плод имахте от онези работи за които сега се срамувате? защото сетнината им е смърт. 22Но сега като се освободихте от греха, и станахте раби Богу, имате плода си в светост, а сетнината живот вечен. 23Защото заплатата на греха е смърт; а Божието дарование е живот вечен в Христа Исуса Господа нашего.