1Истина говоря в Христа, не лъжа, (понеже имам съвестта си с мене която ми свидетелствува в Духа Светаго,) 2че имам голема скръб и непрестанна мъка на сърдцето си. 3Защото желал бих сам аз да съм анатема, сиреч, отлъчен от Христа, заради моите братя и за моите по плът роднини; 4които са Израиляни, и на които принадлежат усиновението, и славата, и заветите, и законоположението, и Богослужението, и обещанията; 5На които са и отците, и от които се роди по плът Христос, който е над всичко Бог благословен во веки. Амин. 6Но не може да бъде че е пропаднало словото Божие; защото не са всички Израил тези които са от Израиля; 7нито защото са семе Авраамово за това са те всички чеда; но «в Исаака ще ти се нарече семе:» 8сиреч, чадата на плътта не са те чада Божии; но чадата на обещанието се считат семе. 9Защото това е словото на обещанието: «По това време ще дойда, и Сара ще има син.» 10И не току това, но и Ревека, когато зачна два сина от едного, сиреч, от Исаака отца нешего; 11(защото преди да се родят децата, и преди да са сторили нещо добро или зло, за да остане Божието по избрание предопределение, не от делата, но от призиващия,) 12рече й се че «Поголемият ще бъде раб на по малкия.» 13както е писано: «Якова възлюбих, а Исава възненавидех.» 14И тъй, какво ще речем? Неправда има ли в Бога? Да не бъде! 15Защото казва Моисею: «Ще помилвам когото ще помилвам, и ще пожаля когото ще пожаля.» 16И тъй, не е от тогова който иска, нито от тогова който тича, но от Бога който милва. 17Защото писанието говори Фараону: «Само за това те повдигнах, да покажа в тебе силата си, и да се възвести името ми по всичката земя.» 18И тъй,когото ще, милва, и когото ще, ожесточава. 19На това ти ще ми речеш: А защо укорява? Кой се е възпротивил на волята му? 20Но, о человече, ти кой си, що отговаряш срещу Бога? Да ли направеното нещо ще рече на оногоз който го е направил: Защо си ме така направил? 21Или нема власт грънчарът над калта, от едно смешение да направи един съсъд за почет, а другия за безпочест? 22И що от това, ако Бог, като е искал да покаже гнева си и да яви силата си, е търпел с големо дълготърпение съсъдите и гнева приготвени за погибел; 23и да направи пак опознато богатството на славата си над съсъдите на милостта които е предуготвил за слава,- 24нас, които призва, не само от Юдеите, но и от езичниците? 25както и в Осия казва: «Ще нарека мой народ не моя си народ, и възлюблена не възлюблената;» 26«И на същото место дето им се рече: Не сте мой народ, там ще се назоват синове на Бога живаго.» 27А Исаия вика за Израиля: «Числото на синовете Израилеви ако и да е колкото песъкът на морето, остатъкът ще се спаси; 28защото ще свърши и ще реши дело по правда; понеже решително дело ще направи Господ на земята.» 29И както предрече Исаия: «Ако не бе Господ Саваот оставил нам семе, като Содом бихме станали, и на Гомор бихме се уподобили.» 30И тъй, що има да речем? Че езичниците които не диреха правда получиха правда, и правда която е от верване; 31а Израил който диреше закон на правда не стигна в закон на правда. 32Защо? За това че не я търси чрез верване, но като от делата на закона; защото се препънаха о камика на препъването; 33както е писано: «Ето полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън, и всеки който верва в него нема да се посрами.»