1И Давид се съветва с хилядниците, стотниците и всичките първенци, 2и Давид говори на цялото израилево събрание: Ако ви се вижда добре и ако е от ГОСПОДА, нашия Бог, нека пратим навсякъде до останалите си братя по цялата израилева земя и с тях и до свещениците и левитите, които са в градовете на околностите им, за да се съберат при нас. 3И нека донесем при нас ковчега на нашия Бог, защото в Сауловите дни не го потърсихме. 4И цялото събрание каза да се направи така, защото това се видя право на целия народ. 5Тогава Давид събра целия Израил от египетския Сихор до прохода на Емат, за да донесат Божия ковчег от Кириат-Иарим. 6И Давид отиде с целия Израил във Ваала, в Кириат-Иарим, който е към Юда, за да пренесе оттам ковчега на Бога, ГОСПОДА, който обитава над херувимите, който се нарича с Името Му. 7И откараха Божия ковчег от къщата на Авинадав на нова кола; и Оза и Ахио караха колата. 8И Давид и целият Израил играеха пред Бога с всичка сила, с песни, с арфи, с лири, с тимпанчета, с кимвали и с тръби. 9И когато стигнаха до хармана на Хидон, Оза простря ръката си да хване ковчега, защото воловете се препънаха. 10И гневът на ГОСПОДА пламна против Оза и го уби, защото простря ръката си към ковчега. И той умря там пред Бога. 11И Давид се наскърби, защото ГОСПОД уби Оза, и нарече онова място Фарес-Оза, както се нарича и до днес. 12И в онзи ден Давид се уплаши от Бога и каза: Как ще донеса Божия ковчег при себе си? 13И Давид не премести ковчега при себе си в Давидовия град, а го закара встрани, в къщата на гетеца Овид-Едом. 14И Божият ковчег престоя в дома на Овид-Едом, в къщата му, три месеца. И ГОСПОД благослови дома на Овид-Едом и всичко, което имаше.