1Не искам, братя, да не знаете, че нашите бащи са били всички под облака и всички са минали през морето, 2и всички в Мойсей са се кръстили в облака и в морето, 3и всички са яли една и съща духовна храна, 4и всички са пили от едно и също духовно питие, защото пиеха от духовната Канара, която ги придружаваше — и тази Канара беше Христос. 5Но въпреки това в повечето от тях Бог не благоволи, защото ги измори в пустинята. 6Но тези неща бяха пример за нас, за да не жадуваме за злото, както те жадуваха. 7И не бъдете идолопоклонници, като някои от тях, според писаното: "Народът седна да яде и да пие, и стана да играе." 8Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души. 9Нито да изпитваме Христос, както някои от тях Го изпитаха и погинаха от змиите. 10И не роптайте, както роптаеха някои от тях и погинаха от изтребителя. 11А всичко това им се случи за пример и беше записано за поука на нас, върху които са дошли последните времена. 12Затова, който мисли, че стои, нека внимава да не падне. 13Никакво изкушение не ви е постигнало, освен това, което е човешко; но Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите. 14Затова, възлюбени мои, бягайте от идолослужението. 15Говоря като на разумни — вие сами съдете за това, което казвам. 16Чашата на благословението, която ние благославяме, не е ли участие в Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме, не е ли участие в Христовото тяло? 17Защото ние, многото, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в този един хляб участваме. 18Вижте Израил по плът: тези, които ядат жертвите, нямат ли участие в олтара? Тогава какво? 19Казвам ли аз, че идолът е нещо или че идоложертвеното е нещо? 20Не, но онова, което жертват езичниците, го жертват на демоните, а не на Бога, но аз не желая вие да имате общение с демоните. 21Не можете да пиете Господната чаша и чашата на демоните, не можете да участвате в Господната трапеза и в трапезата на демоните. 22Или искаме да подбудим Господа към ревност? Ние по-силни ли сме от Него? 23Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е изграждащо. 24Никой да не търси своята си полза, а всеки — ползата на другия. 25Яжте всичко, което се продава в месарницата, без да го изпитвате заради съвестта си; 26защото "Господна е земята и всичко, каквото има в нея." 27Ако ви покани някой от невярващите и вие желаете да отидете, яжте каквото и да сложат пред вас, без да го изпитвате заради съвестта си. 28Но ако някой ви каже: Това е било принесено в жертва на идоли; не яжте заради този, който ви го е известил, и заради съвестта. 29Имам предвид не твоята съвест, а на другия; понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест? 30Ако аз участвам в яденето с благодарение, защо да ме злословят за онова, за което благодаря? 31И така, ядете ли, пиете ли, или вършите нещо друго, всичко вършете за Божията слава. 32Не ставайте спънка нито за юдеи, нито за гърци, нито за Божията църква, 33както и аз се стремя да угодя на всички във всичко, като търся не своята собствена полза, а ползата на мнозина, за да се спасят.