1Що се отнася до духовните дарби, братя, не искам да не разбирате. 2Вие знаете, че когато бяхте езичници, ви теглеше към немите идоли, които ви привличаха. 3Затова ви известявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Иисус!, и никой не може да каже: Иисус е Господ!, освен със Светия Дух. 4Дарбите са различни, но Духът е същият. 5Службите са различни, но Господ е същият. 6Различни са и действията, но Бог е Същият, който върши всичко във всички. 7А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза; 8защото на един се дава чрез Духа слово на мъдрост, а на друг — слово на познание чрез същия Дух, 9на друг — вяра чрез същия Дух, а пък на друг — изцелителни дарби чрез същия Дух, 10а на друг — да върши чудеса, а на друг — пророчество, а на друг — разпознаване на духове, на друг — разни езици, а на друг — тълкуване на езици. 11А всичко това се върши от един и същ Дух, който разделя на всеки поотделно, както иска. 12Защото, както тялото е едно и има много части, но всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. 13Защото всички ние — било юдеи или гърци, било роби или свободни — бяхме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло, и всички с един Дух бяхме напоени. 14Защото тялото не е съставено от една част, а от много. 15Ако каже кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото? 16И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото? 17Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието? 18Но сега Бог е поставил частите — всяка една от тях — в тялото, както е искал. 19Но ако всичко беше една част, къде щеше да е тялото? 20А сега наистина частите са много, а тялото — едно. 21И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не сте ми необходими. 22Напротив, тези части на тялото, които изглеждат по-слаби, са необходими; 23и тези части на тялото, които ни изглеждат по-малко почетни, тях обграждаме с повече почит; и неблагоприличните ни части имат по-голямо благоприличие, 24а благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава, 25за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга. 26И ако страда една част, всичките части страдат заедно с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея. 27А вие сте тялото на Христос и поотделно — части от Него. 28И Бог е поставил някои в църквата — първо апостоли, второ пророци, трето учители, после чудеса, после дарби на изцеление, помагания, управлявания, разни езици. 29Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички вършат ли чудеса? 30Всички имат ли изцелителни дарби? Всички говорят ли езици? Всички тълкуват ли? 31Копнейте за по-големите дарби. Но аз ви показвам един още по-превъзходен път.