1А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички имаме знание! Знанието възгордява, а любовта изгражда. 2А ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал нищо така, както трябва да познава. 3Но ако някой люби Бога, той е познат от Него. 4И така, относно яденето на идоложертвено: знаем, че идолът е нищо в света и че няма друг Бог, освен Един. 5Защото, дори и да има така наречени богове — било на небето, или на земята, както има много богове и много господари — 6за нас има само един Бог — Отец, от когото е всичко, и ние за Него; и един Господ — Иисус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез Него. 7Но това знание го няма във всички, а някои, като досега бяха свикнали с идолите, ядат месо като идоложертвено и съвестта им, като е слаба, се осквернява. 8Но това, което ядем, не ни прави угодни на Бога; защото нито като не ядем, губим нещо, нито като ядем, печелим нещо. 9Но внимавайте да не би по някакъв начин тази ваша свобода да стане спънка на слабите. 10Защото, ако види някой, че ти, който имаш знание, седиш и ядеш в някой храм на идол, няма ли съвестта на този, който е слаб, да се насърчи, така че и той да яде идоложертвено? 11И заради твоето знание ще загине слабият, братът, за когото е умрял Христос. 12А когато съгрешавате така против братята и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христос. 13Затова, ако храната, която ям, е спънка на брат ми, аз няма да ям месо до века, за да не препъна брат си.