1А цар Соломон залюби освен дъщерята на фараона и много чужденки — моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки, 2от народите, за които ГОСПОД беше казал на израилевите синове: Да не влизате между тях и те да не влизат между вас, защото непременно ще наклонят сърцето ви към боговете си. А Соломон се прилепи към тях с желание. 3Имаше и седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отклониха сърцето му. 4И когато Соломон остаря, жените му отклониха сърцето му след други богове; и сърцето му не беше неразделено с ГОСПОДА, неговия Бог, като сърцето на баща му Давид. 5И Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхом, гнусотията на амонците. 6И Соломон извърши зло пред ГОСПОДА и не следваше напълно ГОСПОДА, както баща му Давид. 7Тогава Соломон построи високо място за Хамос, гнусотията на Моав, на хълма пред Ерусалим, и на Молох, гнусотията на синовете на Амон. 8Така направи и за всичките си жени чужденки, които кадяха и жертваха на боговете си. 9И ГОСПОД се разгневи на Соломон, понеже сърцето му се беше отклонило от ГОСПОДА, Израилевия Бог, който му се беше явил два пъти 10и му беше заповядал за това нещо, да не отива след други богове; но той не спази онова, което ГОСПОД беше заповядал. 11И ГОСПОД каза на Соломон: Понеже това се намери у теб и ти не опази завета Ми и наредбите Ми, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от теб и ще го дам на слугата ти. 12Но заради баща ти Давид няма да го направя в твоите дни, а ще го откъсна от ръката на сина ти. 13Няма обаче да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти заради слугата Ми Давид и заради Ерусалим, който избрах. 14И ГОСПОД издигна противник на Соломон — едомеца Адад; той беше от царското потекло в Едом. 15Защото стана така, че когато Давид беше във война с Едом и военачалникът Йоав се изкачи да погребе убитите и изтреби всеки от мъжки пол в Едом — 16понеже Йоав остана там с целия Израил шест месеца, докато не изтреби всеки от мъжки пол в Едом — 17тогава Адад побягна, за да отиде в Египет, той и с него няколко едомци от слугите на баща му; а Адад беше малко момче. 18И те станаха от Мадиам и дойдоха във Фаран. И взеха със себе си мъже от Фаран и дойдоха в Египет при фараона, египетския цар, а той му даде къща и му определи храна, и му даде земя. 19И Адад намери голямо благоволение пред фараона и той му даде за жена сестрата на жена си, сестрата на царица Тахпенеса. 20И сестрата на Тахпенеса му роди сина му Генуват, когото Тахпенеса отби в дома на фараона; и Генуват беше в дома на фараона между синовете на фараона. 21Но когато Адад чу в Египет, че Давид е легнал при бащите си и че военачалникът Йоав е мъртъв, Адад каза на фараона: Пусни ме да отида в земята си! 22Тогава фараонът му каза: Но какво ти липсваше при мен, че сега искаш да отидеш в земята си? И той отговори: Нищо, но моля те, пусни ме! 23Бог му издигна и друг противник — Резон, сина на Елиада, който беше избягал от господаря си Ададезер, царя на Сова. 24И той си събра мъже и стана главатар на разбойническа чета, след като Давид изби тези от Сова; и те отидоха в Дамаск и се заселиха там и царуваха в Дамаск. 25Той беше противник на Израил през всичките дни на Соломон, освен злото, което правеше Адад; той мразеше Израил и царуваше над Арам. 26После Еровоам, синът на Нават, ефратец от Сарида, слуга на Соломон, чиято майка се казваше Серуа и беше вдовица, също вдигна ръка против царя. 27А това беше причината да вдигне ръка против царя: Соломон построи Мило и затвори прохода на града на баща си Давид. 28А мъжът Еровоам беше силен и смел човек; и Соломон, като видя, че младежът вършеше добра работа, го направи управител над всичките носачи на товари на йосифовия дом. 29И в онова време, когато Еровоам излезе веднъж от Ерусалим, на пътя го намери пророк Ахия, силонецът. Той беше облечен с нова дреха и двамата бяха сами на полето. 30И Ахия хвана новата дреха, която беше на него, и я разкъса на дванадесет части. 31И каза на Еровоам: Вземи си десет части; защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Ето, Аз ще откъсна царството от ръката на Соломон и ще ти дам десет племена, 32но едното племе ще му остане заради слугата Ми Давид и заради Ерусалим, града, който избрах от всичките израилеви племена; 33защото те Ме оставиха и се поклониха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамос, бога на Моав, и на Мелхом, бога на синовете на Амон, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат това, което е право пред Мен, и той не спази наредбите Ми и законите Ми, както баща му Давид. 34Но няма да отнема цялото царство от ръката му, а ще го поставя за княз през всичките дни на живота му заради слугата Ми Давид, когото избрах, който спазваше заповедите Ми и наредбите Ми. 35Ще взема обаче царството от ръката на сина му и ще го дам на теб, десет племена. 36А на сина му ще дам едно племе, така че слугата Ми Давид да има винаги светилник пред Мен в Ерусалим — града, който Аз си избрах, за да поставя там Името Си. 37А теб ще взема и ще царуваш над всичко, което душата ти желае, и ще бъдеш цар над Израил. 38И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш това, което е право пред Мен, като пазиш наредбите Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава Аз ще бъда с теб и ще ти съградя сигурен дом, както съградих на Давид, и ще дам Израил на теб. 39И ще смиря заради това потомството на Давид, но не завинаги. 40Затова Соломон търсеше да убие Еровоам, но Еровоам стана и избяга в Египет при египетския цар Сисак, и беше в Египет до смъртта на Соломон. 41А останалите дела на Соломон и всичко, което той извърши, и неговата мъдрост, не са ли записани в книгата на делата на Соломон? 42Времето, през което Соломон царува в Ерусалим над целия Израил, беше четиридесет години. 43И Соломон легна при бащите си и беше погребан в града на баща си Давид, и вместо него се възцари синът му Ровоам.