1И Ровоам отиде в Сихем, защото целият Израил беше дошъл в Сихем, за да го направи цар. 2И когато Еровоам, синът на Нават, чу това — а той беше още в Египет, където беше избягал от цар Соломон, и Еровоам остана в Египет, 3но изпратиха и го повикаха — тогава Еровоам и цялото израилево събрание дойдоха и говориха на Ровоам и казаха: 4Баща ти направи жесток ярема ни, но ти облекчи сега жестоката служба на баща си и тежкия му ярем, който той наложи върху нас, и ще ти служим. 5А той им каза: Идете си за още три дни и после се върнете при мен. И народът си отиде. 6Тогава цар Ровоам се посъветва със старейшините, които бяха стояли пред баща му Соломон, докато беше жив, и каза: Как ме съветвате да отговоря на този народ? 7И те му говориха и казаха: Ако днес станеш слуга на този народ и им служиш, и ги послушаш, и им говориш добри думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги. 8Но той отхвърли съвета на старейшините, който му дадоха, и се посъветва с младежите, които бяха израснали заедно с него и стояха пред него. 9И той им каза: Как ме съветвате да отговорим на този народ, който ми говори и каза: Облекчи ярема, който баща ти наложи върху нас? 10Тогава младежите, които бяха израснали заедно с него, му говориха и казаха: Така да кажеш на този народ, който ти говори и каза: Баща ти направи тежък ярема ни, но ти ни го облекчи! — така да им кажеш: Малкият ми пръст е по-дебел от слабините на баща ми! 11И сега, баща ми ви е натоварил с тежък ярем, а аз ще прибавя към ярема ви. Баща ми ви е наказвал с камшици, а аз ще ви наказвам със скорпиони. 12И Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, както царят беше говорил и казал: Върнете се при мен на третия ден. 13И царят отговори на народа остро и отхвърли съвета, който му дадоха старейшините, 14а им говори според съвета на младежите и каза: Баща ми направи тежък вашия ярем, но аз ще прибавя към ярема ви; баща ми ви е наказвал с камшици, а аз ще ви наказвам със скорпиони. 15Така царят не послуша народа, защото това беше обрат от ГОСПОДА, за да изпълни словото Си, което ГОСПОД беше говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, сина на Нават. 16И когато целият Израил видя, че царят не ги послуша, народът отговори на царя и каза: Какъв дял имаме ние в Давид? Нямаме наследство в Есеевия син! По шатрите си, Израилю! Погрижи се сега за дома си, Давиде! И Израил отиде по шатрите си. 17А колкото до израилевите синове, които живееха в градовете на Юда, над тях царуваше Ровоам. 18Тогава цар Ровоам изпрати Адорам, който беше над задължителния труд, но целият Израил го уби с камъни и той умря. И цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да избяга в Ерусалим. 19Така Израил отстъпи от Давидовия дом, както е и до днес. 20А когато целият Израил чу, че Еровоам се е върнал, изпратиха и го повикаха пред обществото, и го направиха цар над целия Израил. Никой не последва Давидовия дом, освен само юдовото племе. 21А Ровоам дойде в Ерусалим и събра целия юдов дом и вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди избрани воини, за да се бият срещу израилевия дом, за да възвърне царството на Ровоам, сина на Соломон. 22Тогава Божието слово беше към Божия човек Семая и каза: 23Говори на юдовия цар Ровоам, сина на Соломон, и на целия юдов и вениаминов дом, и на останалия народ и кажи: 24Така казва ГОСПОД: Да не излизате и да не се биете срещу братята си, израилевите синове! Върнете се всеки у дома си, защото от Мен стана това нещо. И те послушаха ГОСПОДНОТО слово и се върнаха, и си отидоха според ГОСПОДНОТО слово. 25Тогава Еровоам построи Сихем в хълмистата земя на Ефрем и живееше в него. После излезе оттам и построи Фануил. 26И Еровоам каза в сърцето си: Сега царството ще се върне на Давидовия дом. 27Ако този народ се изкачва да принася жертви в ГОСПОДНИЯ дом в Ерусалим, тогава сърцето на този народ ще се обърне пак към господаря им, към юдовия цар Ровоам; и те ще ме убият и ще се върнат при юдовия цар Ровоам. 28Затова царят реши и направи две златни телета, и им каза: Много ви е да се изкачвате до Ерусалим; ето боговете ти, Израилю, които те изведоха от египетската земя! 29И той постави едното във Ветил, а другото сложи в Дан. 30А това нещо стана грях, защото народът отиваше да се кланя пред едното чак до Дан. 31И той направи домове по високите места и направи свещеници от всякакви хора, които не бяха от синовете на Леви. 32И Еровоам направи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, като празника, който се правеше в Юда, и принесе жертви на олтара. Така направи във Ветил и жертваше на телетата, които беше направил. И настани във Ветил свещениците на високите места, които беше направил. 33Така той принесе жертви на олтара, който беше направил във Ветил, на петнадесетия ден от осмия месец — месеца, който беше измислил от сърцето си, и направи празник за израилевите синове, и принесе жертви на олтара, и покади.