1А когато той свърши да говори със Саул, душата на Йонатан се свърза с душата на Давид и Йонатан го обикна като собствената си душа. 2И Саул го взе в онзи ден и не му позволи да се върне в бащиния си дом. 3И Йонатан и Давид направиха завет, защото Йонатан го обичаше като собствената си душа. 4И Йонатан съблече мантията си, която беше на него, и я даде на Давид и ризницата си, и меча си, и лъка си, и пояса си. 5И Давид излизаше навсякъде, където го изпращаше Саул, и успяваше; и Саул го постави над военните мъже. И той беше добър в очите на целия народ и в очите на служителите на Саул. 6И когато се прибираха, когато Давид се връщаше, след като беше убил филистимеца, жените от всичките градове на Израил излизаха да посрещнат цар Саул с песни и танци, с тимпанчета, с ликуване и със струнни инструменти. 7И жените, които свиреха, пееха и казваха: Саул уби хилядите си и Давид — десетките си хиляди. 8Тогава Саул се разгневи много и тази дума му се видя много лоша, и той каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мен отдадоха хиляди! Сега какво още му липсва освен царството? 9И от този ден нататък Саул гледаше на Давид с лошо око. 10А на следващия ден зъл дух от Бога дойде върху Саул и той беснееше сред къщата, а Давид свиреше с ръката си както всеки ден; и копието беше в ръката на Саул. 11И Саул хвърли копието и си каза: Ще закова Давид за стената! Но Давид на два пъти се отклони от него. 12И Саул се страхуваше от Давид, понеже ГОСПОД беше с него, а от Саул се беше оттеглил. 13Затова Саул го отстрани от себе си и си го назначи за хилядник; и той излизаше и влизаше пред народа. 14А Давид имаше успех във всичките си пътища и ГОСПОД беше с него. 15И когато Саул видя, че Давид имаше голям успех, той се страхуваше от него. 16И целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже той излизаше и влизаше пред тях. 17Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена — само ми бъди храбър мъж и се бий в ГОСПОДНИТЕ битки. Но Саул си мислеше: Нека да не бъде моята ръка против него, а нека ръката на филистимците да бъде против него. 18А Давид каза на Саул: Кой съм аз и какъв е животът ми или бащиният ми род в Израил, че да бъда царски зет? 19Но на времето, когато дъщерята на Саул Мерава трябваше да бъде дадена на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена. 20А дъщерята на Саул Михала обичаше Давид. И казаха на Саул и това нещо му хареса. 21И Саул си каза: Ще му я дам, за да му стане примка и ръката на филистимците да бъде против него. Затова Саул каза на Давид: Днес ще ми станеш зет втори път. 22И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и кажете: Ето, царят има благоволение в теб и всичките му слуги те обичат, затова стани сега зет на царя. 23И слугите на Саул говориха тези думи в ушите на Давид. Но Давид каза: Просто нещо ли ви се вижда да стане човек царски зет? Аз съм човек сиромах и нищожен. 24И слугите на Саул му съобщиха и казаха: Така говори Давид. 25Тогава Саул каза: Така да кажете на Давид: Царят не желае никаква зестра освен сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските врагове. А Саул замисляше да направи така, че Давид да падне от ръката на филистимците. 26А когато слугите му съобщиха на Давид тези думи, на Давид му хареса да стане зет на царя. И дните още не се бяха изпълнили, 27когато Давид стана и отиде, той и мъжете му, и уби двеста мъже от филистимците. И Давид донесе краекожията им и ги даде в пълен брой на царя, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена. 28Така Саул видя и разбра, че ГОСПОД беше с Давид; а дъщерята на Саул Михала го обичаше. 29И Саул още повече се страхуваше от Давид. Така Саул стана враг на Давид завинаги. 30И князете на филистимците излизаха на бой; и колкото пъти излизаха, Давид имаше по-голям успех от всичките слуги на Саул и името му беше на голяма почит.