1Тогава Давид избяга от Навиот в Рама и дойде и каза пред Йонатан: Какво съм сторил? Какво е беззаконието ми? И какъв е грехът ми пред баща ти, че търси живота ми? 2А той му каза: Да не бъде! Няма да умреш! Ето, баща ми не върши нищо, голямо или малко, без да ми каже. И защо баща ми да крие това нещо от мен? Не е така! 3Но Давид продължи и се закле, и каза: Баща ти добре знае, че съм намерил благоволение пред теб, и си е казал: Нека Йонатан не знае това, за да не се наскърби. Но жив е ГОСПОД и жива душата ти — само една крачка има между мен и смъртта! 4Тогава Йонатан каза на Давид: Каквото желае душата ти, ще го направя за теб. 5И Давид каза на Йонатан: Ето, утре е новолуние, и аз трябваше да седна да ям с царя. Но нека си отида и да се крия на полето до третата вечер. 6Ако баща ти изобщо забележи, че ме няма, кажи: Давид настоятелно поиска от мен позволение да изтича до града си Витлеем, защото там се прави годишната жертва за целия му род. 7Ако каже така: Добре! — значи има мир за слугата ти; но ако се разяри много, да знаеш, че злото е решено от него. 8Затова покажи добрина към слугата си, защото ти си въвел слугата си в ГОСПОДЕН завет със себе си. Но ако в мен има беззаконие, ти ме убий, понеже защо да ме водиш при баща си? 9А Йонатан каза: Далеч от теб това! Защото, ако знаех със сигурност, че баща ми е решил злото да дойде върху теб, нямаше ли да ти кажа? 10Тогава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми съобщи, ако баща ти ти отговори остро? 11А Йонатан каза на Давид: Ела, нека излезем на полето. И двамата излязоха на полето. 12И Йонатан каза на Давид: ГОСПОД, Израилевият Бог, е свидетел! Ако утре около това време или на третия ден разпитам баща си и ето, има нещо добро за Давид, и не изпратя веднага до теб да ти го съобщя, 13нека така да направи ГОСПОД на Йонатан и така да прибави! Ако баща ми иска зло против теб, ще ти го съобщя и ще те изпратя да си отидеш в мир. И ГОСПОД да бъде с теб, както е бил с баща ми! 14И не само докато съм жив да ми окажеш милост ГОСПОДНА, за да не умра, 15но и от моя дом да не отсечеш милостта си до века, даже и когато ГОСПОД изтреби от лицето на земята всеки от враговете на Давид! 16И Йонатан направи завет с Давидовия дом и каза: ГОСПОД да изиска от ръката на Давидовите врагове! 17И Йонатан накара Давид да се закълне отново заради любовта си към него, защото го обичаше, както обичаше душата си. 18И Йонатан му каза: Утре е новолуние; ще забележат, че те няма, защото мястото ти ще остане празно. 19А на третия ден слез бързо и ела на мястото, където се беше скрил в деня на събитието, и остани при камъка Езил. 20И аз ще изстрелям три стрели към страната му, като че ли стрелям по цел; 21и ще изпратя там момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако кажа изрично на момчето: Ето, стрелите са по-насам от теб, вземи ги! — тогава ела, защото има мир за теб, няма нищо — жив е ГОСПОД! 22Но ако кажа на младежа така: Ето, стрелите са по-нататък от теб! — тогава иди по пътя си, защото ГОСПОД те е отпратил. 23А за това, което аз и ти говорихме, ето, ГОСПОД е свидетел между мен и теб до века. 24И Давид се скри на полето. А когато дойде новолунието, царят седна на трапезата, за да яде. 25И царят седна на мястото си както друг път, на мястото до стената. И Йонатан стана, а Авенир седна до Саул, а мястото на Давид остана празно. 26Но Саул не каза нищо в онзи ден, защото си помисли: Нещо му се е случило; нечист е, сигурно е нечист. 27А на следващия ден, втория от новолунието, когато мястото на Давид пак остана празно, Саул каза на сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде на трапезата нито вчера, нито днес? 28Тогава Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мен да отиде във Витлеем, 29и каза: Пусни ме, моля те, защото родът ни има жертва в града и брат ми сам ми поръча да бъда там. И сега, ако съм намерил благоволение пред теб, моля те, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на трапезата на царя. 30Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Ти, сине на развратница и опърничава! Не зная ли аз, че ти си избрал Есеевия син за свой собствен срам и за срам на майчината си голота? 31Защото, докато Есеевият син живее на земята, нито ти ще се утвърдиш, нито царството ти! Затова сега прати и го доведи при мен, защото непременно ще умре! 32А Йонатан отговори на баща си Саул и му каза: Защо да бъде убит? Какво е направил? 33Тогава Саул хвърли копието по него, за да го удари, и Йонатан разбра, че баща му беше решил да убие Давид. 34Тогава Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна на втория ден от новолунието, защото беше наскърбен заради Давид, понеже баща му го беше опозорил. 35И на сутринта Йонатан излезе на полето за уговорката с Давид и с него беше едно малко момче. 36И той каза на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И докато момчето тичаше, той изстреля една стрела по-нататък от него. 37Когато момчето стигна до мястото, където беше стрелата, която Йонатан изстреля, Йонатан извика след момчето и каза: Не е ли стрелата по-нататък теб? 38И Йонатан извика след момчето: Побързай, тичай, не стой! И момчето на Йонатан вдигна стрелата и се върна при господаря си. 39Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха за работата. 40Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето си и му каза: Иди и ги занеси в града. 41И когато момчето си отиде, Давид стана от южната страна, падна по лице на земята и се поклони три пъти. И те се целуваха един друг и плакаха заедно, а Давид плака твърде много. 42После Йонатан каза на Давид: Иди си с мир, както и двамата се заклехме в ГОСПОДНОТО Име и казахме: ГОСПОД да бъде между мен и теб и между моето потомство и твоето потомство до века! Тогава той стана и си отиде, а Йонатан отиде в града.