1Затова, когато не можахме повече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина 2и изпратихме Тимотей, нашия брат и съработник на Бога, и съработник в благовестието на Христос, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви, 3за да не се разколебае никой от тези скърби. Защото вие сами знаете, че за това сме определени, 4понеже, когато бяхме при вас, ви казахме предварително, че ще има да страдаме, което и стана, както знаете. 5Затова, когато не можах повече да търпя, го изпратих, за да узная за вярата ви, да не би по някакъв начин да ви е изкушил изкусителят и трудът ни да бъде напразно. 6Но сега, когато Тимотей от вас дойде при нас и ни донесе добри вести за вашата вяра и любов и че имате винаги добри спомени за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас, 7тогава ние, братя, при цялата наша нужда и скръб, се утешихме за вас поради вашата вяра; 8понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа. 9Защото как можем да се отблагодарим на Бога за вас, за цялата радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог? 10Нощ и ден се молим най-усърдно, за да видим лицата ви и да допълним това, което не достига на вашата вяра. 11А дано Сам Бог и нашият Отец и нашият Господ Иисус да насочат пътя ни към вас. 12И Господ да ви направи да растете и да изобилствате в любов един към друг и към всички, както и ние към вас, 13за да утвърди сърцата ви непорочни в святост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Иисус с всичките Негови светии.