1Павел, с Божията воля апостол на Иисус Христос, и брат Тимотей до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахая: 2Благодат на вас и мир от Бога, нашия Отец, и Господ Иисус Христос. 3Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостите и Бог на всяка утеха, 4който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога. 5Защото, както изобилстват в нас страданията на Христос, така и нашата утеха изобилства чрез Христос. 6И ако ни притесняват, това е за вашата утеха и спасение; или ако ни утешават, това е за вашата утеха (и спасение), която действа, като устоявате на същите страдания, които понасяме и ние. 7И надеждата ни за вас е твърда, като знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата. 8Защото не искаме, братя, да не знаете за скръбта, която ни сполетя в Азия – че бяхме изключително притеснени, свръх силите си, така че дори се отчаяхме за живота си; 9но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите, 10който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя, 11като ни съдействате и вие чрез молитва, така че поради дадената на нас чрез молитвите на мнозина благодат да благодарят мнозина за нас. 12Защото нашата похвала е тази: свидетелството на нашата съвест, че живяхме на света с простота и Божия искреност – не с плътска мъдрост, а в Божията благодат; и най-много между вас. 13Защото не ви пишем друго освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че ще разберете и до край; 14както и отчасти сте разбрали, че ние сме похвала за вас, както и вие – за нас, в Деня на нашия Господ Иисус. 15С тази увереност възнамерявах да дойда при вас преди това, за да имате втора благодат, 16като мина през вас за Македония, а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея. 17Като възнамерявах това, лекомислено ли постъпих? Или това, което възнамерявах, от плътта ли го възнамерявах, че да означава Да, да и Не, не едновременно? 18Но Бог е верен, така че словото ни към вас не е Да и Не. 19Защото Божият Син, Иисус Христос, който беше проповядван между вас от нас – от мен, Сила и Тимотей – не беше Да и Не, а в Него беше Да; 20понеже, колкото са Божиите обещания, всичките в Него са Да! -- затова и чрез Него е Амин! за слава на Бога чрез нас. 21А Този, който ни утвърждава заедно с вас в Христос и който ни е помазал, е Бог, 22който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог. 23И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, още не съм дошъл в Коринт. 24Не че ние господстваме над вашата вяра, а сме помощници на вашата радост; понеже чрез вярата вие стоите.