1Пак ли започваме да се препоръчваме? Или и ние, както някои, имаме нужда от препоръчителни писма до вас или от вас? 2Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всички хора; 3и става явно, че вие сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето. 4И ние имаме такава увереност спрямо Бога чрез Христос; 5не че ние сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си, но нашата способност е от Бога, 6който ни направи способни да бъдем служители на нов завет – не на буквата, а на Духа; защото буквата убива, а Духът оживотворява. 7Но ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилевите синове не можеха да гледат Мойсей в лице заради блясъка на лицето му, който преминаваше, 8как служенето на Духа няма да бъде с по-голяма слава? 9Защото, ако служенето на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служенето на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава. 10Защото и онова, което е било прославено, не е било прославено в това отношение, поради славата, която превъзхожда. 11Защото, ако преходното беше със слава, колко повече ще бъде в слава трайното! 12И така, като имаме такава надежда, пристъпваме с голямо дръзновение 13и не сме като Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилевите синове да гледат края на това, което преминаваше. 14Но техните умове бяха заслепени. Защото и до днес същото това покривало стои при прочитането на Стария Завет, като не се открива, защото то се отмахва в Христос. 15Но и до днес при прочитането на Мойсей покривало лежи на сърцето им, 16но когато Израил се обърне към Господа, покривалото се отмахва. 17А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода. 18А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух.