1При това, братя, известяваме ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония, 2че макар и в голямо скръбно изпитание, пак изобилната им радост и дълбоката им беднотия направиха да преизобилства богатството на тяхната щедрост. 3Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според възможностите си и дори над възможностите си, 4като ни умоляваха с голяма настоятелност да приемем и техния дар и участие в служенето на светиите. 5И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и по Божията воля на нас. 6Така че помолихме Тит да довърши у вас и това благодеяние, както го беше и започнал. 7И както изобилствате във всяко нещо – във вяра, в слово, в познание, в пълно усърдие и в любовта си към нас – така да преизобилствате и в това благодеяние. 8Не казвам това като по заповед, а за да изпитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите. 9Защото знаете благодатта на нашия Господ Иисус Христос – че като беше богат, за вас стана беден, за да станете вие богати чрез Неговата бедност. 10А относно това ви давам този съвет, защото това е полезно за вас, които миналата година започнахте не само да правите това, но и да го желаете. 11А сега го свършете и на дело, така че, както сте имали готовност в желанието, така да имате и в довършването според това, което имате. 12Защото, ако има готовност, тя се приема според това, което има човек, а не според това, което няма. 13Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие – притеснени, 14а да има равенство, като вашето сегашно изобилие запълни тяхната оскъдност и тяхното изобилие послужи на вашата оскъдност; така че да има равенство, 15както е писано: ?Който беше събрал много, нямаше излишък; и който беше събрал малко, не му беше оскъдно.“ 16Но да благодарим на Бога, който влага същото усърдие за вас в сърцето на Тит. 17Защото той наистина прие молбата, но като беше и сам много усърден, тръгна към вас доброволно. 18Пратихме с него и брата, чиято похвала в делото на благовестието е известна на всичките църкви; 19и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за делото на това благодеяние, на което служим за славата на Самия Господ и за да се покаже нашето усърдие, 20като избягваме това, някой да ни упрекне относно този щедър дар, който е поверен на нашето служение; 21понеже се грижим за това, което е добро не само пред Господа, но и пред хората. 22Изпратихме с тях и другия наш брат, чието усърдие сме опитали много пъти и в много неща и който сега е много по-усърден поради голямото доверие към вас. 23Колкото за Тит, той е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите и са слава на Христос. 24И така, покажете на тях, а и пред църквите, доказателство за своята любов и за основателността на нашата похвала с вас.