1И при завръщането на годината, по времето, когато царете излизат на война, Давид изпрати Йоав и слугите си с него, и целия Израил; и те разбиха синовете на Амон и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим. 2И привечер, когато Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща, той видя от покрива една жена, която се къпеше. А жената беше много красива на вид. 3И Давид изпрати и разпита за жената. И казаха: Не е ли това Витсавее, дъщерята на Елиам, жената на хетееца Урия? 4И Давид изпрати пратеници и я взе, и когато тя дойде при него, лежа с нея — защото се беше очистила от нечистотата си — и тя се върна у дома си. 5И жената забременя и изпрати, и съобщи на Давид, и каза: Бременна съм. 6Тогава Давид изпрати до Йоав и каза: Изпрати ми хетееца Урия. И Йоав изпрати Урия при Давид. 7И когато Урия дойде при него, Давид разпита как е Йоав и как е народът, и как върви войната. 8После Давид каза на Урия: Слез у дома си и си умий краката. И Урия излезе от царската къща и след него беше изпратен подарък от царя. 9Но Урия легна при вратата на царската къща при всичките слуги на господаря си и не слезе у дома си. 10И съобщиха на Давид и казаха: Урия не слезе у дома си. И Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? Защо не слезе у дома си? 11И Урия каза на Давид: Ковчегът и Израил, и Юда живеят в шатри; и господарят ми Йоав и слугите на господаря ми са разположени на стан на открито поле. Да отида ли аз у дома си, за да ям и да пия, и да лежа с жена си? Жив си и жива душата ти — няма да направя такова нещо! 12Тогава Давид каза на Урия: Остани тук и днес, а утре ще те изпратя. И Урия остана в Ерусалим в онзи ден и следващия. 13И Давид го повика и той яде и пи пред него, и той го напи. И вечерта той излезе да легне на леглото си със слугите на господаря си, но не слезе у дома си. 14А на сутринта Давид написа на Йоав писмо и го прати чрез ръката на Урия. 15А в писмото написа и каза: Поставете Урия напред, където боят е най-силен, и се оттеглете от него, за да бъде убит и да умре. 16И когато Йоав обсаждаше града, той постави Урия на едно място, където знаеше, че има храбри мъже. 17И мъжете от града излязоха и се биха с Йоав, и някои от народа, от слугите на Давид, паднаха; и хетеецът Урия също умря. 18Тогава Йоав изпрати и съобщи на Давид всичките събития на битката. 19И заповяда на пратеника и каза: Когато свършиш да разказваш на царя всички събития на битката, 20ако гневът на царя пламне и той ти каже: Защо се доближихте до града да се биете? Не знаехте ли, че ще стрелят от стената? 21Кой уби Авимелех, сина на Ерувесет? Не хвърли ли една жена горен воденичен камък върху него от стената, така че умря в Тевес? Защо се доближихте до стената? — тогава ти да кажеш: И слугата ти, хетеецът Урия, умря. 22И пратеникът отиде и дойде, и съобщи на Давид всичко, за което Йоав го беше изпратил. 23И пратеникът каза на Давид: Мъжете надделяха над нас и излязоха срещу нас на полето, но ние ги притиснахме чак до входа на портата. 24Но стрелците стреляха по слугите ти от стената и няколко от слугите на царя умряха; и слугата ти, хетеецът Урия, също умря. 25Тогава Давид каза на пратеника: Така да кажеш на Йоав: Нека това нещо не ти се вижда зло, защото мечът поглъща един или друг. Засили атаката си срещу града и го превземи. Така го насърчи. 26А когато жената на Урия чу, че мъжът й Урия умрял, тя оплака мъжа си. 27И когато жалейката й премина, Давид изпрати и я взе в дома си, и тя му стана жена и му роди син. Но делото, което Давид беше извършил, беше зло пред ГОСПОДА.