1И Давид говори на ГОСПОДА думите на тази песен в деня, когато ГОСПОД го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул. 2И каза: ГОСПОД е скала моя, крепост моя и избавител мой. 3Бог е моя канара, на когото се уповавам, щит мой и рогът на спасението ми, висока моя кула и мое прибежище, мой спасител — Ти ме избавяш от насилие. 4Ще призова ГОСПОДА, който е достоен за хвала, и ще бъда спасен от враговете си. 5Защото вълните на смъртта ме обхванаха, пороите на злото ме ужасиха. 6Връзките на Шеол ме обвиха, примките на смъртта ме стигнаха. 7В притеснението си призовах ГОСПОДА и призовах своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми стигна до ушите Му. 8Тогава земята се поклати и потресе, основите на небето се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи. 9Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му пояждаше, въглени се разпалиха от Него. 10Той сведе и небесата и слезе и мрак беше под краката Му. 11Възседна на херувим и долетя, и се яви на крилете на вятъра. 12Направи от мрака шатри около Себе Си, насъбраните води, гъсти небесни облаци. 13От блясъка пред Него се разпалиха огнени въглени. 14ГОСПОД прогърмя от небето и Всевишният издаде гласа Си. 15Изпрати стрели и ги разпръсна, светкавица — и ги обърка. 16Тогава се видяха коритата на моретата, основите на света се откриха от смъмрянето на ГОСПОДА, от духането на дъха на ноздрите Му. 17Посегна от горе, взе ме, извлече ме от големи води. 18Избави ме от силния ми враг, от онези, които ме мразеха, защото бяха по-силни от мен. 19Те ме стигнаха в деня на бедствието ми, но ГОСПОД ми стана подкрепа. 20И Той ме изведе на широко, освободи ме, защото благоволи в мен. 21ГОСПОД ми отдаде според правдата ми, според чистотата на ръцете ми ми отплати, 22защото пазих пътищата на ГОСПОДА и не се отклоних от моя Бог в безбожие; 23защото всичките Му правила бяха пред мен, и наредбите Му — не се отдалечих от тях; 24и непорочен бях пред Него и се опазих от беззаконието си. 25И ГОСПОД ми отплати според правдата ми, според чистотата ми пред очите Му. 26Към милостивия милостив ще се покажеш, към непорочния непорочен ще се покажеш, 27към чистия чист ще се покажеш, а към кривия противен ще се покажеш. 28И потиснат народ Ти ще спасиш, но очите Ти са против гордите, Ти ги унижаваш. 29Ти си мой светилник, ГОСПОДИ; ГОСПОД озарява тъмнината ми. 30Защото с Теб разбивам полк, с моя Бог прескачам стена. 31Бог — пътят Му е съвършен, словото на ГОСПОДА е изпитано, Той е щит за всички, които се уповават на Него. 32Защото кой е Бог освен ГОСПОД? И кой е канара освен нашия Бог? 33Бог е силната ми крепост и води съвършено пътя ми. 34Прави краката ми като на елените и ме поставя на височините ми. 35Учи ръцете ми да воюват и ръцете ми опъват бронзов лък. 36И Ти ми даде щита на спасението Си и снизхождението Ти ме възвеличи. 37Ти разшири стъпките ми под мен и краката ми не се подхлъзнаха. 38Гоних враговете си и ги изтребих, и не се върнах, докато не се довършиха. 39Довърших ги и ги разбих, и не се вдигнаха, и паднаха под краката ми. 40И Ти ме препаса със сила за бой, повали под мен онези, които се надигат против мен. 41Обърна към мен гърба на враговете ми, унищожих онези, които ме мразеха. 42Огледаха се, но нямаше кой да ги спаси, към ГОСПОДА, но не им отговори. 43И аз ги стрих като земния прах, смачках ги и ги стъпках като уличната кал. 44И Ти ме избави от разприте на народа ми, запази ме за глава на народите; народ, който не познавах, ми слугува. 45Чужденци ми се покоряват лицемерно; щом чуха, ми се подчиниха. 46Чужденци отслабват и излизат разтреперени от крепостите си. 47Жив е ГОСПОД, и благословена канарата ми! И да се възвиси Бог, канарата на спасението ми, 48Бог, който отмъсти за мен и покори под мен народите, 49и който ме изведе отсред враговете ми. Да, Ти ме извиси над онези, които се надигнаха против мен, избави ме от насилника. 50Затова, ГОСПОДИ, ще Те славя сред народите и Името Ти ще възпея. 51Ти правиш велики спасенията на царя Си и оказваш милост на помазаника Си, на Давид и на потомството му до века.