1И гневът на ГОСПОДА отново пламна против Израил и Той подбуди Давид против тях да каже: Иди, преброй Израил и Юда. 2И царят каза на Йоав, военачалника, който беше с него: Премини сега през всичките израилеви племена, от Дан до Вирсавее, и пребройте народа, за да зная броя на народа. 3А Йоав каза на царя: Дано ГОСПОД, твоят Бог, прибави към народа стократно повече, отколкото е, и нека очите на господаря ми, царя, го видят! Но защо господарят ми, царят, желае това нещо? 4Но думата на царя надделя над Йоав и военачалниците. И така, Йоав и военачалниците излязоха от присъствието на царя, за да преброят народа Израил. 5И те преминаха Йордан и се разположиха на стан в Ароир, вдясно от града, който е в средата на долината на Гад, и продължиха към Язир. 6После дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-Одси и дойдоха до Дан-Яан и околностите на Сидон; 7и дойдоха до укрепения град Сор и до всичките градове на евейците и на ханаанците, и излязоха в южната част на Юда, до Вирсавее. 8Така преминаха през цялата земя и дойдоха в Ерусалим след девет месеца и двадесет дни. 9И Йоав предаде на царя броя на преброения народ. И в Израил имаше осемстотин хиляди военни мъже, които теглеха меч, а юдовите мъже бяха петстотин хиляди. 10Но сърцето на Давид го изобличи, след като беше преброил народа. И Давид каза на ГОСПОДА: Съгреших много с това, което направих. И сега, ГОСПОДИ, отмахни, моля Те, беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост! 11И когато Давид стана на сутринта, ГОСПОДНОТО слово беше към пророк Гад, гледача на Давид, и каза: 12Иди и кажи на Давид: Така говори ГОСПОД: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да ти го направя. 13И Гад дойде при Давид и му съобщи, и му каза: Да дойдат ли седем години глад в земята ти, или да бягаш три месеца от враговете си, докато те преследват, или да има три дни мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да върна на Този, който ме изпрати. 14А Давид каза на Гад: В голямо притеснение съм. Моля те, нека паднем в ръката на ГОСПОДА, защото Неговите милости са големи, а в ръката на човек да не падам! 15И ГОСПОД изпрати мор върху Израил от сутринта до определеното време и измряха седемдесет хиляди мъже от народа от Дан до Вирсавее. 16И когато ангелът простря ръката си срещу Ерусалим, за да го погуби, ГОСПОД се смили заради злото и каза на ангела, който погубваше сред народа: Достатъчно! Оттегли сега ръката си! А Ангелът ГОСПОДЕН беше при хармана на евусееца Орна. 17И когато Давид видя ангела, който поразяваше сред народа, говори на ГОСПОДА и каза: Ето, аз съгреших и аз постъпих криво! А тези овце какво са сторили? Моля те, нека ръката Ти бъде срещу мен и срещу моя бащин дом! 18И в същия ден Гад дойде при Давид и му каза: Изкачи се и издигни на ГОСПОДА олтар на хармана на евусееца Орна. 19И Давид се изкачи според словото на Гад, както ГОСПОД беше заповядал. 20И Орна погледна и видя царя и слугите му да идват към него, и Орна излезе и се поклони пред царя с лице до земята. 21И Орна каза: Защо идва господарят ми, царят, при слугата си? А Давид каза: За да купя от теб хармана, за да построя олтар на ГОСПОДА, за да се оттегли язвата от народа. 22А Орна каза на Давид: Нека господарят ми, царят, вземе и принесе в жертва каквото му се вижда добро. Ето говедата за всеизгаряне и диканите и впряговете на говедата за дърва. 23Всичко това, царю, Орна дава на царя. И Орна каза на царя: Дано ГОСПОД, твоят Бог, благоволи в теб! 24Но царят каза на Орна: Не, непременно ще го купя от теб за определената цена и няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо! И Давид купи хармана и говедата за петдесет сикъла сребро. 25И Давид построи там олтар на ГОСПОДА и принесе всеизгаряния и примирителни жертви. И ГОСПОД чу молитвата за земята и язвата се оттегли от Израил.