1Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк. 2Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на народа и непрестанно се молеше на Бога. 3Около деветия час през деня той видя ясно във видение Божи ангел, който влезе при него и му каза: Корнилий! 4А той, като се взря в него, уплашен, каза: Какво има, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен. 5И сега, изпрати мъже в Йопия и повикай Симон, който се нарича и Петър. 6Той е отседнал у един кожар Симон, чиято къща е край морето. 7И като си отиде ангелът, който му говореше, Корнилий повика двама от слугите и един благочестив войник от тези, които постоянно бяха при него, 8и като им разказа всичко, ги изпрати в Йопия. 9А на следващия ден, когато те пътуваха и наближаваха града, около шестия час, Петър се качи на покрива на къщата да се помоли. 10И когато огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той изпадна в състояние на видение 11и видя небето отворено и някакъв съд да слиза към него, като голямо ленено платнище, спускано за четирите краища към земята. 12В него имаше всякакви видове земни четирикраки, пълзящи и небесни птици. 13И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж. 14А Петър каза: В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нещо мръсно или нечисто. 15И гласът пак дойде към него втори път: Което Бог е очистил, ти не го считай за нечисто. 16Това стана три пъти; и съдът пак се вдигна в небето. 17А докато Петър беше в недоумение какво значеше видението, което беше видял, ето, мъжете, изпратени от Корнилий, които бяха разпитали за къщата на Симон, застанаха пред портата 18и извикаха, като попитаха: Тук ли гостува Симон, който се нарича и Петър? 19И докато Петър размисляше за видението, Духът му каза: Ето, трима мъже те търсят. 20Стани, слез и иди с тях, без да се съмняваш ни най-малко, защото Аз съм ги изпратил. 21И така, Петър слезе при мъжете, които бяха изпратени при него от Корнилий, и каза: Ето, аз съм този, когото търсите. По каква работа сте дошли? 22А те казаха: Стотникът Корнилий, един праведен човек, който се бои от Бога и има добро име сред целия юдейски народ, беше упътен чрез един свят ангел да те повика в своя дом и да чуе думи от теб. 23Тогава той ги покани вътре и ги настани. И на сутринта Петър замина с тях; а някои от братята от Йопия го придружиха. 24А на другия ден влязоха в Кесария. И Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели. 25И когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред краката му и се поклони. 26А Петър го вдигна, като каза: Стани; и аз самият съм човек. 27И като разговаряше с него, той влезе и намери мнозина събрани. 28И им каза: Вие знаете колко е незаконно за един, който е юдеин, да се събира или да ходи при някой, който е от друго племе, но Бог ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист. 29Затова дойдох, без да възразявам, веднага щом ме повикахте; и така, питам ви: по коя причина сте ме повикали? 30И Корнилий каза: Преди четири дни постих до този час и в деветия час се молех у дома, и ето, пред мен застана един мъж в блестящо облекло, 31който каза: Корнилий, твоята молитва е чута и твоите милостини се спомниха пред Бога. 32Така че прати в Йопия да повикат тук Симон, който се нарича и Петър; той е отседнал в дома на един кожар Симон, край морето. (Той, като дойде, ще ти говори.) 33И така, аз веднага пратих до теб и ти добре направи, че дойде. Затова сега всички ние присъстваме тук, пред Бога, за да чуем всичко, което ти е заповядано от Господа. 34А Петър отвори уста и каза: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, 35а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден. 36Словото, което Той изпрати на израилевите синове, като им благовестяваше мир чрез Иисус Христос, който е Господар на всички, 37това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Йоан, се разпространи по цяла Юдея, като се започна от Галилея; 38как Бог помаза със Свети Дух и със сила Иисус от Назарет, който обикаляше, като правеше добрини и изцеляваше всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него. 39И ние сме свидетели на всичко, което Той извърши и в юдейската земя и в Ерусалим; когото те убиха, като Го приковаха на дърво. 40Него Бог възкреси на третия ден и Му даде да се яви – 41не на целия народ, а на свидетели, предварително избрани от Бога – на нас, които ядохме и пихме с Него, след като възкръсна от мъртвите. 42И ни поръча да проповядваме на народа и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите. 43За Него свидетелстват всичките пророци, че всеки, който вярва в Него, получава прощение на греховете си чрез Неговото Име. 44Докато Петър още говореше тези думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото. 45И обрязаните вярващи, които бяха дошли с Петър, се смаяха за това, че дарът на Светия Дух се изля и на езичниците, 46защото ги чуваха да говорят на езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори: 47Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Светия Дух, както и ние? 48И заповяда да бъдат кръстени в Името на Иисус Христос. Тогава му се помолиха да остане няколко дни.