1А в църквата, която беше в Антиохия, имаше някои пророци и учители: Варнава и Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод, и Савел. 2И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух каза: Отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал. 3Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха. 4И така, изпратени от Светия Дух, те слязоха в Селевкия и оттам отплаваха за Кипър. 5И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник. 6И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус, 7който беше с управителя, Сергий Павел, един разумен човек. Той повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово. 8Но магьосникът Елима, защото така се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне управителя от вярата. 9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Свети Дух, се вгледа в него 10и каза: О, ти, пълен с всякакво лукавство и с всякакво коварство, сине дяволски, враг на всяка правда, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа? 11И сега, ето, ръката на Господа е върху теб: ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И веднага върху него падна мрак и тъмнина; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка. 12Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение. 13А Павел и придружителите му, като отплаваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим. 14А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. 15И след прочитането на закона и пророците началниците на синагогата изпратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете. 16Така че Павел стана и като помаха с ръка, каза: Израилтяни и вие, които се боите от Бога, слушайте. 17Бог на този израилев народ избра бащите ни и издигна народа, когато пребиваваха като чужденци в египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея. 18И в продължение на около четиридесет години ги търпя в пустинята. 19И като изтреби седем народа в ханаанската земя, им раздели тяхната земя да им бъде наследство. 20След това им дава съдии за около четиристотин и петдесет години, до пророк Самуил. 21После поискаха цар и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от вениаминовото племе, за четиридесет години. 22И като го махна, им издигна Давид за цар, за когото и свидетелства, като каза: ?Намерих Давид, сина на Есей, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля.“ 23От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Иисус, 24след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението на покаяние на целия израилев народ. 25И като свършваше пътя си, Йоан казваше: Кой мислите, че съм аз? Не съм Христос; но ето, след мен идва Един, на когото не съм достоен да развържа сандалите на краката. 26Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се боят от Бога, на нас се изпрати словото на това спасение. 27Защото жителите на Ерусалим и техните началници, като не Го познаха и без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха. 28И макар че не намериха нищо достойно за смърт, пак поискаха от Пилат да бъде убит. 29И когато изпълниха всичко, което беше написано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб. 30Но Бог Го възкреси от мъртвите. 31И в продължение на много дни Той се явяваше на тези, които се бяха изкачили с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са Негови свидетели пред народа. 32И ние ви носим сега блага вест за обещанието, дадено на бащите, 33че Бог го изпълни за нас, техните деца, като издигна Иисус; както е писано и във втория Псалм: ?Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“ 34А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в изтлението, бе казал така: ?Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“ 35Затова и в друг псалм казва: ?Няма да оставиш Своя Светия да види изтление.“ 36Защото Давид, след като послужи на своето поколение чрез Божията воля, заспа и беше погребан при бащите си, и видя изтление. 37А Този, когото Бог възкреси, не видя изтление. 38И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него ви се проповядва прощаване на греховете; 39и че чрез Него всеки, който вярва, се оправдава от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон. 40Затова внимавайте, да не би да ви постигне казаното от пророците: 41?Погледнете, презрители, учудете се и се погубете; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни – дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой.“ 42Когато си излизаха (от юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тези думи и следващата събота. 43И когато събранието в синагогата се разпусна, много от юдеите и от благочестивите прозелити последваха Павел и Варнава, които, като се разговаряха с тях, ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат. 44На следващата събота се събра почти целият град, за да чуе Божието слово. 45Но юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист и като противоречаха и хулеха, се противопоставяха на това, което говореше Павел. 46Но Павел и Варнава говориха дързостно и казаха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието слово; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците. 47Защото така ни заповяда Господ: ?Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“ 48И езичниците, като чуха това, се радваха и славеха Господното слово; и повярваха всички, които бяха определени за вечен живот. 49И Господното слово се разпространяваше по цялата тази област. 50Но юдеите подбудиха набожните и високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изпъдиха от своята област. 51А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония. 52А учениците се изпълниха с радост и със Свети Дух.