1А когато се откъснахме от тях и отплавахме, дойдохме направо на Кос, а на следващия ден – на Родос и оттам – на Патара. 2И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, се качихме на него и отплавахме. 3И когато съзряхме Кипър и го оставихме отляво, плавахме към Сирия и слязохме в Тир; защото там корабът щеше да се разтовари. 4И като намерихме учениците, престояхме там седем дни. Те чрез Духа казаха на Павел да не отива в Ерусалим. 5И когато прекарахме тези дни, излязохме и си тръгнахме; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха докато излязохме вън от града; и коленичихме на брега и се помолихме. 6И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си. 7И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, където поздравихме братята и преседяхме у тях един ден. 8А на следващия ден ние, които бяхме заедно с Павел, тръгнахме и дойдохме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте служители, и останахме у него. 9А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха. 10И след като бяхме преседели там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея. 11И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. 12И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не се изкачва в Ерусалим. 13Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господ Иисус! 14И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господната воля. 15И след тези дни се приготвихме и се изкачихме в Ерусалим. 16С нас дойдоха и някои от учениците от Кесария и ни заведоха при някой си Мнасон, кипърец, отдавнашен ученик, у когото щяхме да отседнем. 17И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост. 18И на следващия ден Павел влезе с нас при Яков, където присъстваха всичките старейшини. 19И като ги поздрави, им разказа едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение. 20А те, като чуха, прославиха Бога. И му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона. 21А за теб им е говорено, че ти учиш всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат обредите. 22И така, какво да се направи? Бездруго (ще се събере народ, защото) те ще чуят, че си дошъл. 23Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек; 24вземи ги и се очисти заедно с тях, и им плати разноските, за да си обръснат главите; и така всички ще знаят, че това, което са чули за теб, не е истина, а че ти самият следваш и пазиш закона. 25А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си те да не пазят нищо такова, а само да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушено и от блудство. 26Тогава Павел взе мъжете и на следващия ден, след като се очисти заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните на очистването, когато щеше да се принесе принос за всеки един от тях. 27И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ и сложиха ръце върху него, като викаха: 28О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който учи всички навсякъде против народа, против закона и против това място! А освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място. 29Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма. 30И целият град се развълнува и народът се стече; и като хванаха Павел, го извлякоха вън от храма и веднага вратите бяха затворени. 31И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна известие, че целият Ерусалим е размирен. 32И той веднага взе войници и стотници и изтича долу при тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел. 33Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил. 34А сред тълпата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да установи истината поради врявата, заповяда да го закарат в крепостта. 35А когато стигна до стъпалата, войниците го носеха поради насилието на тълпата, 36защото множеството от народа вървеше отзад и викаше: Махни го! 37И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Мога ли да ти кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки! 38Не си ли ти онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници? 39А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа. 40И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а когато се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски, казвайки: