1И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк. 2И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азиатския бряг, тръгнахме и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. 3На другия ден стигнахме в Сидон. И Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се възползва от грижите им. 4И оттам, като тръгнахме, плавахме на зЁвет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. 5И като преплавахме морето покрай Киликия и Памфилия, стигнахме в ликийския град Мира. 6Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него. 7И след като бяхме плавали с усилие в продължение на много дни и едва стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на зЁвет под Крит срещу нос Салмон. 8И като преминахме и него с мъка, стигнахме до едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей. 9Но след като беше минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше: 10Мъже, виждам, че това пътуване ще бъде с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни. 11Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на притежателя на кораба, отколкото на думите на Павел. 12И понеже пристанището не беше годно за презимуване, повечето изказваха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, едно критско пристанище, което е отворено към югозапад и северозапад, и там да презимуват. 13И когато подухна южен вятър, мислейки, че са постигнали целта си, те вдигнаха котва и заплаваха б��изо покрай Крит. 14Но малко след това се спусна бурен вятър, наречен Евраквилон, 15и когато корабът беше повлечен и не можеше да устои на вятъра, ние се предадохме и се оставихме да ни носи. 16И като минахме на зЁвет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да овладеем спасителната лодка; 17и когато я извадиха, започнаха да използват средства, при което препасваха кораба отдолу, и тъй като се бояха да не заседнат в пясъците на Сиртис, свалиха платната и се носеха така. 18И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара. 19А на третия ден сами, със собствените си ръце, изхвърлиха корабните принадлежности. 20И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени. 21А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети. 22Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът; 23защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза: 24Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб. 25Затова, мъже, дерзайте, защото вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано. 26Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. 27А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша. 28И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега. 29И понеже се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви откъм задната част и зачакаха да съмне. 30А когато моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили спасителната лодка в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм носа, 31Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат на кораба, вие не можете да се избавите. 32Тогава войниците отрязаха въжетата на спасителната лодка и я оставиха да падне. 33А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо. 34Затова ви моля да похапнете, защото това е за вашето избавление; защото на нито един от вас и косъм от главата няма да падне. 35И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи и започна да яде. 36Тогава всички се ободриха и също ядоха. 37И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души. 38И като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето. 39И когато се разсъмна, те не познаха земята, но забелязаха един залив с песъчлив бряг, към който решиха да тласнат кораба, ако беше възможно. 40И като откачиха котвите, ги оставиха в морето и отпуснаха също въжетата на кормилата, и като издигнаха малкото платно по посока на вятъра, се отправиха към брега. 41Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните. 42И войниците се наговориха да избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга. 43Но стотникът, като искаше да спаси Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо, 44а останалите да се спасяват – кои на дъски, кои на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.