1А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот 2и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите. 3А Петър каза: Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата? 4Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоята власт? Защо намисли това нещо в сърцето си? Ти излъга не хора, а Бога. 5И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 6И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха. 7И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото. 8И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова. 9А Петър каза: Защо се съгласихте да изкушите Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са при вратата и ще изнесат и теб. 10И тя начаса падна до краката му и издъхна. И когато младежите влязоха, я намериха мъртва; изнесоха я и я погребаха до мъжа й. 11И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това. 12И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа и те всички бяха единодушно в Соломоновата зала; 13а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше 14и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени, 15така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. 16Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха. 17Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист, 18сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза: 20Идете, застанете в храма и говорете на народа всичките думи на този живот. 21И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите. 22Но когато служителите отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха, и известиха, като казаха: 23Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре. 24А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това. 25Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа. 26Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерят с камъни. 27И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза: 28Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек! 29А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората. 30Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво. 31Него Бог възвиси до десницата Си за Княз и Спасител, за да даде покаяние на Израил и прощаване на греховете. 32И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват. 33А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият. 34Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време; 35а на тях каза: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези хора. 36Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха. 37След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. 38И сега ви казвам, оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото, ако това намерение или това дело е от хора, ще се развали; 39но ако е от Бога, няма да можете да го развалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници. 40И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха. 41А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име. 42И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос.